Проектът „Превенция срещу езика на омразата в образователните институции“ беше представен пред медиите в пресклуба на БТА в Плевен.
Заедно с директора на Педагогическия колеж в Плевен доц д-р Емил Бузов беше и координаторът на проекта доц. д-р Анелия Рангелова.
Идеята за проекта е породена от едно представително изследване на Централната комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни, според което данните са доста стряскащи като тенденции за все по-голямо нахлуване на формите на езика на омразата в образователните институции.
„Когато се запознахме с тези данни решихме, че трябва да направим така, че бъдещите учители, които обучаваме в Педагогическия колеж трябва да имат необходимите компетентности и когато отидат в училище да могат да ги употребяват като средство за превенция срещу употребата на езика на омразата“, каза доц. Емил Бузов.
„Проектът има за цел да изясни ситуацията в няколко начални училища в Плевен, както и да вземем мнението на Обществените съвети относно разпространението на явлението сред учениците, в педагогическата общност – в комуникацията учител-ученик, и най-вече сред родителите.
Данните, които получихме са тревожни и смятаме, че сме на прав път и има за какво да работим. Идеята ни е да подготвим студентите и в процеса на обучението им да разширим тяхната комуникативна култура и интелигентност в посока модели на поведение – поведенчески ресурс, който възпрепятства употребата на езика на омразата“. Това каза координаторът на проекта доц. д-р Анелия Рангелова.
Тя коментира, че към момента работата по проблемите се извършва пост фактум:
„Идеята ни е да дадем ресурс на нашите студенти като бъдещи учители да са подготвени предварително по отношение на явлението, което ще съществува и в момента, когато те станат учители“.
В този смисъл ще бъдат създадени образователни модули, които включват работа със самите студенти по отношение на тяхното умение – професионално и лично, за общуване с децата. Също така един от модулите ще е насочен към работа с родителите, а друг – за работа с институциите.
„Искаме да подсетим институциите, че тяхното място не е след случването на събитие, а те могат да се включат успешно като превантивна дейност и присъствие сред ученическата общност и ние разчитаме на тяхното желание да го направят“, каза доц. Анелия Ангелова.
Тя коментира, че езикът на омразата има изключително много проявления – словесни и физически като всеки един агресивен акт.
„Цялата агресия е на базата на различията по отношение на етнически и социален произход, по отншение на физически и ментални дефицити – всичко онова, което децата възприемат като непоносимо различно, и родителите и учителите са длъжни да им покажат ефективни модели на общуване, които изключват тази омраза, която не е естествено явление за децата.
Ние сме длъжни да подсетим и да обучим, както родителите, така и учителите да изграждат позитивни модели, които да работят в посока на отговорно и социално позитивно общуване при децата“, категорична беше доц. Ангелова.
Заедно с директора на Педагогическия колеж в Плевен доц д-р Емил Бузов беше и координаторът на проекта доц. д-р Анелия Рангелова.
Идеята за проекта е породена от едно представително изследване на Централната комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни, според което данните са доста стряскащи като тенденции за все по-голямо нахлуване на формите на езика на омразата в образователните институции.
„Когато се запознахме с тези данни решихме, че трябва да направим така, че бъдещите учители, които обучаваме в Педагогическия колеж трябва да имат необходимите компетентности и когато отидат в училище да могат да ги употребяват като средство за превенция срещу употребата на езика на омразата“, каза доц. Емил Бузов.
„Проектът има за цел да изясни ситуацията в няколко начални училища в Плевен, както и да вземем мнението на Обществените съвети относно разпространението на явлението сред учениците, в педагогическата общност – в комуникацията учител-ученик, и най-вече сред родителите.
Данните, които получихме са тревожни и смятаме, че сме на прав път и има за какво да работим. Идеята ни е да подготвим студентите и в процеса на обучението им да разширим тяхната комуникативна култура и интелигентност в посока модели на поведение – поведенчески ресурс, който възпрепятства употребата на езика на омразата“. Това каза координаторът на проекта доц. д-р Анелия Рангелова.
Тя коментира, че към момента работата по проблемите се извършва пост фактум:
„Идеята ни е да дадем ресурс на нашите студенти като бъдещи учители да са подготвени предварително по отношение на явлението, което ще съществува и в момента, когато те станат учители“.
В този смисъл ще бъдат създадени образователни модули, които включват работа със самите студенти по отношение на тяхното умение – професионално и лично, за общуване с децата. Също така един от модулите ще е насочен към работа с родителите, а друг – за работа с институциите.
„Искаме да подсетим институциите, че тяхното място не е след случването на събитие, а те могат да се включат успешно като превантивна дейност и присъствие сред ученическата общност и ние разчитаме на тяхното желание да го направят“, каза доц. Анелия Ангелова.
Тя коментира, че езикът на омразата има изключително много проявления – словесни и физически като всеки един агресивен акт.
„Цялата агресия е на базата на различията по отношение на етнически и социален произход, по отншение на физически и ментални дефицити – всичко онова, което децата възприемат като непоносимо различно, и родителите и учителите са длъжни да им покажат ефективни модели на общуване, които изключват тази омраза, която не е естествено явление за децата.
Ние сме длъжни да подсетим и да обучим, както родителите, така и учителите да изграждат позитивни модели, които да работят в посока на отговорно и социално позитивно общуване при децата“, категорична беше доц. Ангелова.
