Лазаровден християните посвещават на Лазар, когото Исус възкресява.
Лазаровден се празнува винаги осем дни преди Великден и с него започва подготовката за Страстната седмица. Празникът се нарича още Лазарица, Лазар, Лазарова събота.
Лазар от Витания и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан.
Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Цветница (Връбница).
В народния обичай Лазаруване се включват момичета на възраст от 6 до 12 години - лазарки. Те са събират на групи от 6-7. Четири от тях са певици, две са "шеталици" (танцьорки) и една "кумица". Тя води групата и прибира подаръците. Момичетата обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Вярва се, че която мома не е лазарувала, тя няма да се ожени.
Имен ден презнуват Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар.
