На 22 декември 989 г. след седмица кървави демонстрации, Йон Илиеску взима президентската власт в Румъния и сваля Николае Чаушеску и комунистическия режим. След одобряването на новата конституция през 1991 година, той печели още два мандата като президент - от 1992 до 1996 г. и от 2000 до 2004 г.
Илиеску играе важна роля в Румънската революция срещу комунистическия режим. Първите протести срещу диктаторския начин на управление на Николае Чаушеску са в Тимишоара. На 16 декември избухва протест в отговор на опит на правителството да изгони дисидент - унгарския пастор Ласло Тьокеш.
Малко преди това Тьокеш се изказва критично срещу режима в унгарска медия и правителството започва да се съмнява, че той проповядна етническа омраза. По волята на правителството местния архиепископ го премества от поста му и го лишава от правата да използва апартамента, който му е даден като пастор. За кратко време голяма част от енорията му се събира около дома му, за да го защити от изгонване. Впоследствие много минаващи покрай там хора, включително и религиозни румънски студенти се присъединяват към протеста.
До 19.30 ч. протестът се е разпрострял значително, а първоначалната цел се е изместила. Някои от протестиращите се опитват да запалят сградата, където се помещава местната секция на Румънската комунистическа партия/РКП/. Секуритате отговаря със сълзотворен газ и водни струи, докато полицията бие протестиращите и арестува много от тях.
На следващия ден протестите отново се възобновяват. Протестиращите нахлуват в сградата на централата на РКП и изхвърлят партийни документи, пропагандни материали, публикации на Чаушеску и други символи на комунистическата власт. Отново се опитват да я запалят, но са спрени от военни части.
На сутринта на 18 декември центърът е охраняван от войници и агенти на Секуритате в цивилни дрехи. На 19 декември Раду Балан и Щефан Гуша посещават работниците в градските фабрики, но не успяват да ги накарат да продължат да работят. На следващия ден влакове пълни с работници от фабриките в Олтеница пристигат в Тимишоара. Режимът се опитва да ги използва, за да подтисне масовите протести, но накрая и те се присъединяват към протестиращите.
На 18 декември 1989 г. Чаушеску заминава на визита в Иран и оставя справянето с протеста в Тимишоара на подчинените си и жена си Елена. На 20 декември той се завръща и изнася реч по телевизията от студио в сградата на Централния комитет, в която реч говори за събитията в Тимишоара като за „намеса на чужди сили във вътрешните работи на Румъния" и „външна агресия над суверинитета на Румъния".
На сутринта на 21 декември Чаушеску отправя зов към събралите се да осъдят бунтовете в Тимишоара. Обаче румънския управляващ е далеч от обикновените хора и напълно не разчита настроението на тълпата. Той започва своята реч с типичните хвалебствия за постиженията на „социалистическата революция", на развитото румънско общество.
С продължаването на речта част от тълпата започва да освирква и да го обижда. Чаушеску и жена му правят безплодни опити да върнат контрола над гражданите.
На 24 декември Йон Илиеску глава на наскоро формираният Съвет на Фронта за национално спасение подписва декрет за установяване на извънреден военен трибунал. Процесът се провежда на 25 декември, трае около два часа и завършва със смъртни присъди за Чаушеску и жена му Елена.
Екзекуцията се изпълнява незабавно от трима парашутисти с повереното им оръжие. Разстрелът не успява да бъде записан, защото оператора на камерата е прекалено бавен и влиза в двора точно след като е извършен разстрела.
Румъния става единствената източноевропейска социалистическа държава, където режимът е свален с насилие.
