164- годишнината от рождението на Ефрем Каранов ще бъде отбелязана в Кюстендил. Организатор на проявата е читалище „Братство"- Кюстендил. Началото на проявата е днес от 11 часа в читалището.
Ефрем Цветков Стоянов Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер,академик на Българската академия на науките. Ефрем Каранов е роден през 1852 или по-вероятно 1853 година в градКратово, Източна Македония, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Баща му Цвятко Стоянов е кратовски чорбаджия и търговец на памук, родом от село Гайранци. Брат е на учителя и общественик Иван Каранов. Самият Каранов пише в спомените си: „Роден съм от родители българе".
През 1875 година става учител в Щип. Изгонен е от местните турци като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил. По време на Руско-турската война служи в руското командване. Между 1879 и 1881 г. преподава в Самоковската семинария. След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.[1]
Между 1881 и 1886 г. и 1887 и 1891 година е учител в Кюстендилското педагогическо училище, където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 г. става действителен член на БКД. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност - основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство". Между 1885 и 1887 г. е учител в Софийската класическа гимназия, след което се премества за постоянно в Кюстендил.
През 1895 г. Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония" в Кюстендил, на което е избран за председател. Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. След Четническата акция, по време на която неговият дом се е ползвал за главна квартира на въстаниците, и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация. Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов, на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация.
Каранов превежда „Слово о полку Игореве" и „Пан Тадеуш" на Адам Мицкевич. Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки сМарин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански, а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други. След смъртта на синовете си Боян - загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой - убит в 1925 година, Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност. Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.
Ефрем Каранов умира в Кюстендил през 1927 година. Академик Ефрем Каранфилов е негов внук
