Клуб „Вяра, надежда и Любов“ и читалище „Асклепион“ и тази година дадоха възможност на много кюстендилци да се порадват на празничната атмосфера на традиционния събор „Умни петък“ в Босилеград, който се провежда след Великден. Събитието има стари корени, които не са съвсем ясни, но е едно от най-големите и популярни в региона. Според преданията, точно на този ден след Възкресение от околните села и чак от Власина в Босилеград идвали жени и девойки да вадят хума за козметичните си тайнства, а след като свършели това, за което са дошли, се събирали в града на по кафе и благи приказки. Така петъкът след Великден получил името „умни“ – от хумата, която тук наричат ума, а не защото на него се поумнява, разказва сладкодумният поет Радко Стоянчов на кюстендилските гости в българския Културно-информационен център. Постепенно женските срещи се превърнали в голям панаир, на който идвали търговци, купувачи и зяпачи откъде ли не. Сега Умни петък в Босилеград си е просто един пазарен ден, нарочен и за празник на градчето, в който има колоритна музикална програма /задължително и с български фолклор и изпълнители от България/, скари с плескавици и живописна навалица. За нея безспорен принос имат и стотиците кюстендилци, които идват тук да потрошат някоя и друга пара, да хапнат евтино и вкусно и да се видят с близките си, които арогантният Ньойски договор е обрекъл да станат чужди поданици.
В КИЦ-а Радко Стоянчов, Иван Николов и Димитър Димитров винаги с отворени сърца посрещат гостите от България, които пристигат я с мартеници, я с козунаци, я с български книги и никога не пропускат да положат цветя на паметника на Левски. Домакините и този път подариха на всички кюстендилци, които посетиха Центъра, новия брой на издавания от тях бюлетин, изключително богат на историческа и актуална информация за съдбата на българите в Западните покрайнини. За 15 май те организират специално събитие, посветено на трагичната 100-годишнина от опожаряването на Босилеград от сърбите. Правим това не за да разпалваме вражда, а за да се учим да четем историята обективно - не както дяволът чете евангелието, коментират неизтощимите радетели на българщината, които, за съжаление, са нещо като последни български мохикани в тези прекрасни български места с тъжна съдба. И докато историческите пластове се наместват, за да се доказва кой кого и защо, обикновените хора по своя обикновен начин движат историята напред, преодоляват границите и просто протягат приятелски ръце едни към други в алъш-вериша и настроението на празниците и делниците си.
