Етнографски музей на открито „Етър” представя занаяти и занятия, характерни за бита на българите в миналото. Някои от тях днес не се практикуват, освен с тяхното художествено значение. Други са на път да изчезнат. Благодарение на различни възстановки в музея, старата традиция е жива.
Калайджийството се практикува все по-рядко. Инструментите, които истинските калайджии използват, понякога са на повече от век. Непознати за съвременните хора, те са истинска атракция, с която много посетители искат да се снимат. Калайджията, който ги ползва е убеден, че има да „изтече доста вода" преди да дойде време да бъдат дадени за съхранение в музей.
На 8 юли в ЕМО „Етър” бе направена атрактивна възстановка на калайджийство.
Лазар и Василка успяват да се издържат, практикувайки калайджийство и бакърджийство. Семейството е познато на населението от селата между Габрово и Севлиево.
Лазар пази инструментите на своя дядо и споделя пред посетителите в ЕМО „Етър” как се работи с тях. Василка подготвя съдовете, които Лазар ще калайдиса. Мъжът е лаконичен, но всяка дума е ясна и на мястото си. Поне когато говори за занаята си. Така пред посетителите в музея се разкриват картини от миналото.
Рано сутрин в селото пристига калайджията. Някъде около мегдана или на централно място изкопава малка дупка в земята. Разполага се и чака. В селото, от къща на къща, бързо се разчува, че е дошъл калайджия. Стопанките носят менци, менчета, тигани, джезвета, които ползват в домакинството. През определен период всичко, изработено от бакър трябва да се калайдиса. Това е част от живота на хората в едно отдалечаващо се време, което все още хора като Лазар и Василка успяват да задържат в съвременността. Благодарение на музеи като „Етър”-а.
Калайджийството се практикува все по-рядко. Инструментите, които истинските калайджии използват, понякога са на повече от век. Непознати за съвременните хора, те са истинска атракция, с която много посетители искат да се снимат. Калайджията, който ги ползва е убеден, че има да „изтече доста вода" преди да дойде време да бъдат дадени за съхранение в музей.
На 8 юли в ЕМО „Етър” бе направена атрактивна възстановка на калайджийство.
Лазар и Василка успяват да се издържат, практикувайки калайджийство и бакърджийство. Семейството е познато на населението от селата между Габрово и Севлиево.
Лазар пази инструментите на своя дядо и споделя пред посетителите в ЕМО „Етър” как се работи с тях. Василка подготвя съдовете, които Лазар ще калайдиса. Мъжът е лаконичен, но всяка дума е ясна и на мястото си. Поне когато говори за занаята си. Така пред посетителите в музея се разкриват картини от миналото.
Рано сутрин в селото пристига калайджията. Някъде около мегдана или на централно място изкопава малка дупка в земята. Разполага се и чака. В селото, от къща на къща, бързо се разчува, че е дошъл калайджия. Стопанките носят менци, менчета, тигани, джезвета, които ползват в домакинството. През определен период всичко, изработено от бакър трябва да се калайдиса. Това е част от живота на хората в едно отдалечаващо се време, което все още хора като Лазар и Василка успяват да задържат в съвременността. Благодарение на музеи като „Етър”-а.
