"Маестро, от всички, които сме тук, само ти ще останеш в историята"! Той е седнал на стол в габровско заведение, пуши, отпива от чашата и се усмихва. Сякаш не приема тези мои думи съвсем сериозно. Около нас има много хора, които заемат високи обществени позиции. Значими за времето си личности, чиито имена, ако днес бъдат споменати, в съзнанието на човек изниква въпроса "този какъв беше?".
Манол Цоков е там, защото са го ангажирали да създаде музикален облик на събитието - някакъв годишен празник на някаква институция, чиито титуляр смята скоро да се кандидатира за по-значима (в неговите очи) позиция.
Почти 10 години от тогава. Много от присъствалите вече не заемат "значими обществени позиции". Заместени са от други. След време и те ще отстъпят мястото на следващите. Така е с временните неща - колкото и сериозно да подхождаш към тях те не променят своята същност.
На това събитие Манол Цоков сякаш беше част от обстановката, която да гарантира комфорт на актьорите, играещи в главните роли. Мисля си, обаче, че почти всеки днес ще каже - "Аз бях там, когато Манол Цоков свири". Защото това е останало от събитието - изкуството на Големия габровец.
Зала "Възраждане" не успя да побере последователите на Маестрото. Вечерта на 13 декември ще остане в габровската музикална история с големия концерт в памет на Манол Цоков, организиран от клуб "Будителите".
"Ако Маестрото беше тук, щеше да остави в пепелника вечно димящата си цигара, да стане прав и да ви се поклони. После щеше да слезе, да мине по редовете и да се усмихне с онази, малко наивна и детска усмивка. Всъщност, защо говорим в минало време. Тази вечер Маестрото ще бъде с нас. Защото когато следите от пръстите ти са по клавишите, когато написаните от теб партитури са поставени тук и когато завинаги си останал в сърцата на хората - ти не можеш да си тръгнеш. И след като искрено се зарадва на публиката, той щеше да се обърне към нея - сцената, негов дом и негов олтар. И знаете ли според мен кого ще хване с двете си ръце? Две малки момчета, които искаше да заведе на сцената, да им я покаже и да ги научи на много неща. Но просто времето не го позволи. Затова тази вечер каня тук на сцената двама малки-големи мъже - Манол и Божидар Цокови", с тези думи водещата на събитието Светлана Кацарска се обърна към публиката в препълнената зала. Хората, които бяха насядали дори по стълбите, реагираха със спонтанни аплодисменти, докато двете внучета на Маестрото поставиха по един букет на пианото.
Блестящо начало на концерта, а в залата нямаше тъга. Манол Цоков е станал неизменна част от културния живот на нашата общност. Духът му продължава да подкрепя истинското изкуство, това заради което хиляди хора биха изпълнили една голяма зала - с физическо присъствие и с положителната енергия, приета от творчеството на големия музикант.
Казват, че музиката е възникнала преди словото!
