/ Фотография на „Химия и индустрия”, публикувана е в книгата на Стефан Арменски, посветена на фамилията Явашеви.
Инж. Владимир Явашев - бащата на световноизвестния модернист Кристо, работи като ръководител на апретурно-бояджийския цех на първата памукотекстилна фабрика в Габрово „Принц Кирил”. Химик по образование, той има собствено предприятие, което по-късно е използвано като сграда на бившето вече Седмо основно училище „Никола Войновски”.

Мостра от плат, произвеждан от фабрика „Принц Кирил” АД

Владимир Явашев завършва образованието си във Виена. Фабриката му произвежда химикали за текстилната промишленост, които продава в цялата страна, а не само на „Принц Кирил”.

Смятан е за изобретател на специално масло, което се използва за подобряване качествата на произвежданите платове. Платовете изискват специфично омасляване, за да имат търговски вид. Дори днес, когато се вземе току-що изработен плат той мирише на масло.

Предприятието на инж. Владимир Явашев се нарича „Химия и индустрия” и е национализирано при промените в България след Втората световна война. Тогава Владимир Явашев се премества да работи само във фабрика „Принц Кирил”, която вече е преименувана.

Началото на памукотекстилната индустрия в Габрово се поставя с фабрика „Принц Кирил”

Габрово
Фотография на инж. Владимир Явашев, публикувана в книгата МЕЖДУ ДВА ВЕКА, ЗАРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПАМУКОТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ В ГАБРОВО 1912 - 2012 г., автори Катя Гечева и Иван Постомпиров

Тъй като се води бивш индустриалец, през 1948 година е обвинен, че саботира производството на около 20 000 метра плат. Всъщност, един пиян работник не спазва технологичния процес и този плат е изгорен с химикалите, които се използват в бояджийната на предприятието.

През този период Държавна сигурност третира такива инциденти като саботаж, затова Явашев е обвинен и лежи в затвора. След този период инженерът напуска окончателно Габрово със семейството си и работи в пловдивския памукотекстилен комбинат „Марица”.

Владимир Явашев е един от малкото български специалисти от 50-те и 60-те години на ХХ век. Занимава се и с научна дейност, като издава учебници. В Габрово обаче не се завръща повече.

Публикацията се базира на информация, дадена от Иван Постомпиров, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.