Като впечатляваща може да се определи специализираната експозиция, която показва градския бит след Освобождението. Дечковата къща, единствен запазен паметник на представителната жилищна възрожденска архитектура в Габрово, е естественото място за подобен тип експозиция.
Тя показва промените в градския бит, които са най-интензивни след Освобождението и продължават до 40-те години на 20 в.
Носителите на европейското влияние в Габрово са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията. Модернизацията променя манталитета на габровци, облеклото им, бита, интериора на жилищата. Търговско-промишлените им контакти, образованието в чужбина, пътуванията формират на нови виждания и вкусове, които внасят западни декоративни вещи в градския бит, раздвижват местната архитектура, организират европейски културни събития.
Регионалният исторически музей в Габрово притежава огромен масив от културни ценности, между които се отличават някои уникати в музейните колекции: комплект луксозни мебели за трапезария, представени на занаятчийско изложение през 1929 г. в София и закупени от габровеца д-р Симеон Гунчев (първият Рокфелеров стипендиант в България). Чешкият майстор Немечек е произвел само 4 подобни комплекта, като един е закупен от папския нунций в София Анджело Ронкали и впоследствие пренесен в Рим.
Салонен часовник виенско производство, принадлежал на фамилията Ямантиеви, чийто представител арх. Нено Ямантиев е първият чужденец, който печели годишната архитектурна награда на Италия с участието си в проектирането на сградата на Организацията на нациите в Женева през 1932 г. Пиано, марка „Ed. Steingraeber - Bayreuth”, принадлежало на един от известните стари габровски родове – Стомонякови, ръчен грамофон с фуния, производство на световно известната фирма „Даймънд Пате” през първата половина на 20 в., луксозно спално обзавеждане на Димитър Попов, главен агроном на Габрово през 30-те години на 20 в. – единичен комплект, произведен по поръчка от тревненски майстори-резбари. Други впечатляващи уникати са швейцарска музикална кутия от средата на 19 в., принадлежала на габровския инустриалец Иван Хаджиберов.
Подборът на културните ценности е резултат на цялостната събирателска и научно-изследователска работа на уредниците на отделите "Етнография" и "Нова и най-нова история".
"Балканският тип къщи са запазени в Габрово до 50-те-60-те години на 20 в., след което във връзка с ускорената индустриализация на града изчезват от местния архитектурен пейзаж", пояснява директорът на Регионалния исторически музей Красимира Чолакова.
"Тези жилища в повечето случаи са от типа на симетричната затворена двуетажна възрожденска къща. Задължителна част от тях е покритият чардак, който преминава по цялата дължина и завършва със кьошк. На горния етаж са разположени 2 или 4 стаи, които са групирани симетрично. Във функционалната обусловеност на помещенията в края на19 в. се забелязва по-свободно третиране. На мястото на къщито се появява кухнята, която запазва характерните долапи и полици. Организационен център на това помещение по отношение на предназначението му е печката, а в миналото – огнището. Печката за отопление и готвене в Габрово се появява в края на 19 в., внесена отвън, и заменя огнището в богатите къщи. По същото време тук за пръв път се появява мивка, поместена в стенните долапи с резервоар-чешма, изработен от мед. В собата се обособява стая за гости, където най-рано прониква европейското влияние. На мястото на втората соба се оформя спалня с модерна мебелировка. До 50-те – 60-те години на 20 в. в габровската къща се запазва кьошка като обособено пространство както за гости, така и за домашна работа на жените", информира Красимира Чолакова.
В автентичния си вид къщата е имала на първия етаж два дюкяна и проход за връзка между двете улици, на които се намирала. Там по проект на Община Габрово са развити и показани два дюкяна „Дрогерия” и „Фотоателие” от началото на 20 в.
