Виктор Лучиянов, водач на листата на коалиция "България без цензура" от Добрички район за изборите за Народно събрание на 5 октомври, завърши своята предизборна кампания със срещи с добруджанци. "Предпочетох да заложа не на шумни концерти и тържества, а на беседи с добруджанци и без съмнение вече съм сигурен, че това, което трябваше да науча от хората, вече го знам", заяви в ефира на Дарик кандидат-депутатът.
Ето цялото интервю с него:
Споделете с нас какво ново научихте от хората, накъде Ви сочат те да гледате в своето развитие като политик за напред?
На първо място разбрах, че непосредственият контакт с хората е много по-полезен, отколкото скъпите концерти и билбордове. Ограничавам се и в медийните изяви. Предпочитам да бъда сред хората и на всички казвам: "Вижте ме в очите, почувствайте ме със сърцата си и ще разберете дали аз съм поредният лицемер, дошъл при вас, или съм детето на Добруджа, което може да се превърне в народния представител на Добруджа, чийто глас ще се чуе високо и силно в цяла България".
В най-далечния град - Шабла, задават въпроса: Как може на 3-4 километра - във Вама Веке, да има страхотно развит туризъм, а в Шабла - не. И проблемът не е в хората на Шабла, в недостатъчно плажове или други природни дадености. Проблемът е, че някои администратори, служители, аз даже бих ги нарекъл държавни рекетьори, създават безброй затруднения на хората в Шабла и Дуранкулак, пречейки им да развиват туризма като отрасъл. Всички знаем, че той е съпътстващ - ако го има, има и зеленчукопроизводство, животновъдство, лека и преработвателна промишленост.
В Каварна видях, че в селата около общинския център - Вранино, Могилище, Видно, всичко е унищожено - няма пътна мрежа. Това не може да бъде държава в 21 век в Европейския съюз. Затова апелирам към местните власти и към всички народни представители, които ще бъдат излъчени от Добруджа: Всички заедно трябва да помислим и този проблем да бъде решен спешно, защото рискуваме районът на Каварна да остане без всякакво население. Излишно е да казвам, че там хората са настръхнали от възможността да се добива шистов газ.
В моя роден град Балчик проблемът с пътищата не съществува, има нова канализационна система, но там се набива в очи въпросът за перлата на Северното Черноморие - Двореца. Защо този обект продължава да бъде изнасилван от хората от столицата - Софийски университет и Министерство на културата. Мина поредното лято с две каси. Крайно време е "Двореца" да бъде върнат на гражданите на Балчик, той не може да се управлява от София. Това ще бъде една от моите лични каузи. Аз съм заявил, че като народен представител, при всеки парламентарен контрол ще слагам фланелка с надпис: "Върнете Двореца на Балчик".
Какво да се каже за Генерал Тошево. Може ли да си представите, че там няма болница и хората се чудят къде да отидат в прединсултно състояние - до Балчик или до Добрич. Пият вода от 60-70 годишна водопреносна мрежа, вода, пълна с пясък. Питам се къде са били народните представители досега и защо заедно с местната власт не са взели мерки.
В Тервел бях очарован от сградите и фонтаните, построени през времето на социализма - монолитни. Трагичното е, че не видях бременни жени и майки с деца. Всичко, което чувах е "безработица, ниски доходи". Работодателите, колкото ги има, не са помощ, а по-скоро тип "местен изедник".
Идвайки в град Добрич се запознах с проблемите му, а те са прости. Пътната мрежа в крайните квартали е в ужасно състояние. Всички помнят фабриките, предприятията. Сега обувният завод стои като паметник на глупостта - опустошен, ограбен. Питам се кому беше нужно, как успяхме да проспим времето и за 25 години унищожихме всичко, което е било добро за хората?
Всичко това ме прави много тъжен. Сигурно местната власт не е в състояние да реши тези проблеми, но се надявам след 5 октомври, заедно с народните представители от другите партии да намерим сили, разбирателство и да потърсим решения.
Имате кураж, че ще можете да работите с колегите си от другите партии?
Без съмнение водихме толератна кампания. Не мога да се оплача, че някой от моите политически опоненти е бил некоректен. Със сигурност бих подал ръка на другите колеги, които са попаднали в Народното събрание. Смятам, че може да се намери общ език за бъдещето на региона, защото иначе Добруджа ше бъде обречена.
В повечето разговори с кандидатите за народни представители, става дума за едно и също - туризъм и земеделие, а ето и Вие споменахте - хората жалят за разтурените предприятия, искат създаване на добавена стойност - тоест продукция, а не изнасяне само на суровини. Вие имате ли конкретни предложения?
Добруджа заложи само на зърнопроизводството, а какво стана с овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството? Има наченки, започва се, но нещата са много бавни, тромави, създадени са много излишни правила, които без съмнение затормозяват напредването на тия отрасли, а да не говорим за животновъдството. Според мен трябва да бъде ясно дефинирано, че щом се обработват хиляди декари, трябва да има и ангажимент за отглеждане на животни. Животновъдството е свързано с много ръчен труд - тоест ще създаде заетост. Ние сега изнасяме, търгуваме зърнени култури и някъде по света някой отглежда свине и телета, тоест добавената стойност не остава в Добруджа. Аз наскоро разбрах, че големи свинезаводи в други области на страната вземат фураж от Добруджа. Кому пречи това да се случва и тук, за да има повече работа по селата, където хората са останали без надежда? Дори и да искат да останат да живеят там, те са принудени да напуснат заради липсата на перспектива.
Вашето мнение - за или против проучването за шистов и въглищен газ?
По тази тема аз съм безкомпромисен и съм го заявявал не еднократно - твърдо не. Добивът на шистов газ означава да првърнем Добруджа в пустиня, туризмът ни да бъде със затихващи функции и да го загубим след няколко години. Ще бъдат отровени морето ни, водите ни. Наскоро екоминистърът на Франция, г-жа Роайал, бивш кандидат за президент, заяви точно и ясно: "Докато аз съм екоминистър, във Франция шистов газ няма да се добива!" Не е доказано, че е безвредно и аз, като добруджанец, никога няма да се съглася, дори за всичките пари на света. Това означава да продам бъдещето на детето си, паметта на баща си, на дядовците си. И мисля, че всички народни представители на Добруджа трябва да бъдат категорични с отговор "не" на шистовия газ.
Какво мислите за увеличението на цената на тока?
Категорично не приемам повишаването на цената на тока. Обясненията, че това трябва да се случи, не са коректни към българския народ. Не е възможно цената на електроенергията от възобновяемите източници в България да е четири пъти по-висока от тази в Западна Европа. Една проста сметка ще покаже, че докато не се изравни цената в Германия и у нас, цената на тока в България ще расте. Някои хора от милионери искат да станат милиардери и това е на гърба на обикновения български народ.
Не мога да не Ви попитам като представител на коалиция "България без цензура" ще окупирате ли границата с Туция на 5 октомври отново?
Аз имам малко по-различно мнение. Хората, които ме познават знаят, че никога не съм се страхувал да изразявам позиция, различна от общоприетата партийна. Не съм съгласен хора, които не плащат данъци в нашата държава, да гласуват, без значение къде по света се намират. Не мога да приема обаче, че на свещен празник, хората трябва да бъдат ограничени да видят своите роднини. Склонен съм да се съглася с казаното от Любен Дилов-син, че по-важно е не да пречим да дойдат хората от Турция, а да преброим колко действително ще влязат и да не се окаже, че са 5 000, а са дописани в списъците 35 000, което вече е измама. Винаги съм се отнасял с нужното разбиране към мюсюлманите, те са трудолюбиви и свестни хора. Не бива да ги огорчаваме на техния празник.
Може би още някои хора не са решили дали да гласуват, можете ли да ги убедите?
Без съмнение трябва да се гласува. На тези, които не са гласували досега, ще кажа, че този път изборът на Добруджа не е между ляво и дясно, не е между ДПС и Атака, между турци и българи, цигани и българи и т.н. Този път изборът е дали Добруджа най-после ще изпрати в парламента своите деца, своите представители, или отново ще изпрати хора, които познават Добруджа само от книгите на Йордан Йовков. Защото какъв добруджанец можеш да бъдеш като не си си изцапал обувките с добруджанска кал? Аз имам претенциите, че познавам Добруджа, пътищата й, нивите й, морето й, и хората на Добруджа и добруджанската кал ми е дълбоко известна.
