Уникални находки от четири археологически обекта в Добруджа са подредени в основната зала на Историческия музей (в Етнографски комплекс "Стария Добрич"). Изложбата ще може да се види до 31 май т.г. Тя представя всички ценности, открити от археолозите в изследваните през лятото на 2014 г. места: тракийски скални ниши до село Красен, трако-римския град Залдапа близо до село Абрит, късноантичната и средновековна крепост между селата Дебрене и Прилеп, и Темелковия хан в град Балчик.
Витрините с находките са придружени от пана с фотоси и допълнителна информация за обектите и работата на учените. Сред най-ярките находки са съкровището от 1 230 монети от Славната канара, което е най-голямото намерено от археолози в България миналата година; стъклена екзагия - теглилка за мерене на монети; монета на Юстиниан I; украса на старобългарски колан.
Сред важните находки за сезона са над 500 мраморни и варовикови архитектурни детайли - колони, стълбчета, капители, бази, канцелни прегради и др. от Залдапа. Размерите, богатата украса, архитектурните детайли водят на работната хипотеза, че археолозите са попаднали на епископската базилика на Залдапа - един от най-големите проучвани храмове в цяла Добруджа и Североизточна България. Редом с останалото в базиликата са открити повече от 800 бронзови монети, главно от IV век.
Култовите ниши при село Красен представляват първото проучено тракийско светилище от този тип в Добруджа, а каменната кариера дава нови данни за технологията в тях и за строителството в региона, казаха учените. За датирането на тракийското светилище засега има две хипотези - че е от ранножелязната епоха (XII-VI в. пр. Хр.) или че e възникнало през римската или късноримската епоха (II-IV в.).
Четвъртият разработван обект - Темелковият хан е една от най-старите, макар и частично запазени сгради в Балчик. Построена е в края на XIX век. Спасителното археологическо проучване беше извършено с оглед строителни работи по възстановяването му. Проучен е терена на вътрешността на сградата, от който са останали само външните стени и фасадата. Свързани със съществуването на хана са многобройни фрагменти от вносен порцелан и местни съдове. От османския период са открити глинени лули. От късноантичния хоризонт произхождат многобройни елементи от мраморна облицовка и кирпичи с хидрофобна мазилка - вероятно останки от разположената в съседство баня.
Финансирането на разкопките през миналото лято е от Исторически музей - Генерал Тошево; Министерство на културата и общините Добричка, Крушари и Балчик. Директорът на добричкия Исторически музей Костадин Костадинов сподели, че държавата е орязала чувствително подкрепата за археолозите от 3 милиона на 500 хиляди лева тази година, което не дава добри надежди на добричките специалисти да имат толкова успешни проучвания на терен. Костадинов изказа опасения, че иманярите ще продължат да разграбват културното ни наследство при тази държавна политика. Но ние няма да се отказваме и ще търсим средства за разкопки от спонсори, арендатори, бизнеса и отново от общините, каза той.
