От 17 юни в Художествена галерия Добрич съвместна изложба представят Ели Качулева, Стелиян Стоянов и тяхната дъщеря Дона Стоянова. Младата дама е завършила Националната художествена академия в София през 2008 г. с магистърска степен, специалност скулптура в ателието на проф. Ангел Станев. Носител е на І награда на конкурс „Итонг" и ІІ награда в скулптурния конкурс „Стълбата". В момента е докторант по скулптура в националната художествена академия. Участва в семейната експозиция в Добрич с пластики и рисунки с туш и с акварел.
Не за първи път Дона Стоянова излага в Добрич. Имаше и самостоятелна изложба в градската галерия преди няколко години. Включва се със свои творби и в ежегодната експозиция на Дружеството на художниците с председател Никола Богданов.
С Дона Стоянова разговаря Валентина Добринчева.
Едно многостранно талантливо семейство. Аз не можах да видя изложбата в аванс, но познавам нещата, които правите. Нека кажем, след като е имало порив за такава семейна изложба, какви са нещата, които представяте? Има ли нещо ново при някой от вас?
Няма някакъв конкретен повод, по който да се събираме, а всъщност основното е, че искахме да видим как изглеждат нещата заедно. Според мен се получи добър баланс, а мисля и че нещата са доста различни от това, което сме показвали досега, поне моите. Има присъствие на нови техники, желание за някаква промяна в това, което правя, за откритие. А нещата на майка ми и баща ми, понеже познавам много добре това, което те са правили, ги преценявам като някаква крачка напред, защото за мен са много различни, особено тези на баща ми. Всъщност оказа се, странно защо, без да сме ги дискутирали, че има някаква близка тематика между нещата на майка ми и моите, което беше любопитно. Вчера, когато говорихме с Пламена (Рачева - б.а.) за откриването и докато уточнявахме заглавията, се оказа, че има някакво сходство и в наименованията.
Не случайно правите общи изложби. Връзката между вас е силна явно. Баща ти представя живописни неща, а при теб какво има?
При мен е скулптура, също така рисунки с акварел и с туш. А майка ми представя рисунки с туш.
Не знаех за докторантурата. Какво е това решение при теб - искаш да ставаш преподавател или?
То не е казано, когато човек прави докторантура, че трябва непременно да стане преподавател, но би могло и така да стане наистина. Аз имам интерес към това, защото писането и четенето ме стимулират творчески и всъщност това ми е основният мотив да реша да правя докторантура. Просто в един момент реших, че имам нужда да правя това.
Колко време продължава това занимание в Академията?
Три години, сега това ми е първата, сега започвам. Аз съм към катедра Скулптура и се занимавам с много интересни за мен неща - с връзката между примитивното изкуство и модерната скулптура. Изборът на тема си е лично мой, тъй като при нас сами си избираме, а целта ми беше да е наистина нещо, което ме вълнува. Имам желание нещата да стават искрено, защото иначе няма смисъл.
Ще използвам, че си при мен, за да надникнем в „кухнята" на Художествената Академия. Винаги преди имаше представи, че там се влиза много трудно, по много пъти се кандидатства, че е добре човек да се подготви с контакти и връзки предварително, а понякога и да си плати. Как е сега? Какво търсят преподавателите в Академията и какво - студентите и кандидатстващите?
Ами наистина е имало времена, когато се е влизало много трудно. Когато аз кандидатствах също не беше лесно, но в сравнение с преди 20 години не толкова. Преди години е имало много хора, страшно много са кандидатствали, по много за едно място. Сега се получава така, че броят на хората, които искат да учат в Академията е изключително намалял, дори само за тези 6 години, откакто аз съм в Академията, има много сериозен отлив от нея. Аз предполагам, че се дължи до голяма степен на това че има много учебни заведения, има най-различни форми, под които може да се учи дадено нещо и просто хората упражняват своя избор.
Не че професията на художника е с намаляла функция или престиж?
Не, не мисля, че е така. Просто нещата се правят по нов начин. Ако човек се огледа около себе си, почти всичко, до което се докосва е правено от художник. Тоест никога няма да отпадне нуждата или нещо такова.
Може би дизайнът измества фокуса от класическите форми?
Да, до голяма степен така е. Ето сега, това което аз уча е доста далече от тези приложни специалности. Аз имам чувството, че наистина до голяма степен вниманието се насочва към дизайна, което е нормално - просто това са изискванията на живота. Наистина нещата се правят по нов начин и за мен това е хубаво - намесата на нови технологии и т.н.
Тези нови форми - инсталации, пърформанси, видеоарт, изместват ли необходимостта от чистите форми - живописта, скулптурата в традиционно познатия им вид и налага ли се хората, които се занимават с тях, да се приспособяват към новите форми?
Аз мисля, че те биха могли да съжителстват доста успешно. Дори в момента ако погледнем градската галерия в Добрич в съседната зала има изложба на дигитално изкуство и на най-съвременни нови форми, откри се миналата седмица и не виждам никакво противоречие между нещата там и това, което се случва при нас. Очевидно е, че има необходимост и двете неща да съществуват. Талантливи хора винаги е имало по света във всички времена и не виждам защо нещо трябва да отпада. Не знам защо доста често този въпрос се дискутира. Според мен нищо няма да отпадне. Всичко си намира мястото.
Като млад човек, как го виждаш града, има ли достатъчно забавления?
Струва ми се, че има. Аз не си идвам чак толкова често, обаче ми се струва, че има културен живот. Винаги ми е приятно като се прибера и го усещам свежо. В галерията има разнообразни промени, което отразява динамиката на времето, в което живеем, и това е хубаво. Градът е много приятен и има атмосфера, нещо, което е много важно, според мен.
