Каварна отбелязва годишнина от въстанието от 1877 година.
На площад “Защитата на Каварна“ кметът на Община Каварна Нина Ставрева и екипа й се поклониха пред паметника на водача на Каварненското въстание Андрей Василев – Амира.
С цветя и венци своите почести изказаха и Общински съвет-Каварна, Исторически музей-Каварна, Народно читалище „Съгласие-1980“, политически партии, жители и гости на града.
Музей на открито показа военно-историческо оръжие от 19 век. Инициативата е съвместно с клуб “Традиция“-Добрич.
Андрей Василев е известен като предводител на самозащитата на Каварна от нередовна турска войска и башибозушки орди, които разрушават и опожаряват града през лятото на 1877 година. В историята събитието влиза с името Каварненско въстание.
След освобождението на Каварна Андрей Василев оглавява доброволческа конна чета от 80 добруджанци, която действа в тила на турската войска. Като редовен разузнавателен ескадрон под руско командване четниците взривяват железопътната линия между Варна и Шумен. Конният отряд пленява керван от 75 коли, охранявани от башибозук. При разпита им се установява, че 25 от пленниците са участвали в каварненските кланета.
Водачът на Каварненското въстание доживява до 103-годишна възраст и почива на 12 април 1934 г.
На площад “Защитата на Каварна“ кметът на Община Каварна Нина Ставрева и екипа й се поклониха пред паметника на водача на Каварненското въстание Андрей Василев – Амира.
С цветя и венци своите почести изказаха и Общински съвет-Каварна, Исторически музей-Каварна, Народно читалище „Съгласие-1980“, политически партии, жители и гости на града.
Музей на открито показа военно-историческо оръжие от 19 век. Инициативата е съвместно с клуб “Традиция“-Добрич.
Андрей Василев е известен като предводител на самозащитата на Каварна от нередовна турска войска и башибозушки орди, които разрушават и опожаряват града през лятото на 1877 година. В историята събитието влиза с името Каварненско въстание.
След освобождението на Каварна Андрей Василев оглавява доброволческа конна чета от 80 добруджанци, която действа в тила на турската войска. Като редовен разузнавателен ескадрон под руско командване четниците взривяват железопътната линия между Варна и Шумен. Конният отряд пленява керван от 75 коли, охранявани от башибозук. При разпита им се установява, че 25 от пленниците са участвали в каварненските кланета.
Водачът на Каварненското въстание доживява до 103-годишна възраст и почива на 12 април 1934 г.
