Не лъжи!
95728
Не лъжи!
Яд ли ви е, като ги гледате как изведнъж всички почнаха да ходят на църква, набожно да прибелват очи и се кръстят, колчем някоя телевизионна камера или фотоапарат им обърне внимание? Да? Тогава трябва да ги мразите и затова, че денонощно ви лъжат в очите. Ако не друго в християнството и набожността, поне са успели да прочетат десетте Божи заповеди. И удобно са научили, че такава като „Не лъжи!“ няма. Те не, че спазват и останалите, но точно тази им отвързва ръцете да наглеят все повече и повече. Нашите политици не са първопроходилци в лъжите, тази практика отдавна е измислена в останалия свят, но там, за разлика от тук, когато лъснат наяве, хвърчат оставки и въпросният лъжец потъва в забвение за много дълго време. Или завинаги. Като преди това е надлежно омаскарен пред очите на всички.
В България няма такава опасност. Публиката е свикнала да я лъжат, а една част от нея няма нищо против, стига да не я занимават да се интересува, чете и мисли. Е, какви хубави риалити шоута за завършени кретеноиди има по телевизиите, какво като някой е излъгал. Какво като се е изгаврил със съчувствието на хората, какво като изкривява и крие истината, „всяко чудо за три дни, у нас за два“. Филмовият герой Баш майсторът го повтаряше постоянно. Има разлика в неговото политическо време и сегашното. Но няма разлика в манталитета на тогавашните политици и сегашните. Тогава са лъжели, че сме на крачка от светлия комунизъм и се пръскаме по шевовете от добруване, сега – че сме на крачка от светлия европейски Шенген и пак се пръскаме по шевовете от икономически растеж и имане.
Тогавашните политици не държаха народът да ги харесва. За целта имаше Народна милиция и Държавна сигурност, харесва ти, не ти харесва – на манифестация и дереш гърло „КПСС-БКП! Вечна дружба!“ Сега, обаче, лъжците искат задължително да се харесват на хората. Няма значение каква наглост ще измислят. Че са продали цялото си имущество за лекарства на болна майка през 1998 година за ампули, когато така наречените „ампули“ са измислени 15 години след това. Че за пъв път нарушават клетва пред смъртен бащин одър да не казват, че дядо им е бил екзекутиран от комунисти. Че са извърнали театрално очи към небето „Аз да имам претенцнии към България? Боже, не!“, а после я съдят за пари и имоти. Че една фигура с телосложение на голяма полска бяла свиня (те са най-огромни) няма нищо общо с КТБ и нейното изтърбушване.
Че смехотворното съоръжение по границата, което излапа безбожно много пари, е най-надеждното препятствие пред тълпите клети майки с деца, пуснали бради до пояса, с мобилни телефони за по 1000 лева с навигация за два континента. Че една новопръкнала се партия няма нищо общо със съседна нам държава и не раздава найлонови торбички с продукти, за да гласуват за нея. Че лидер на партия стогодишница не е излапал яката баница по време на отвратителната ментарджийска приватизация... Ако продължим така, няма да спрем до утре. Или ще спрем. Но от умора. Прочее, още в началото го казахме. Божа заповед „Не лъжи!“ няма.
А съвременният нашенски политик вика на Господ „Началника“, така че всичко е точно.
В България няма такава опасност. Публиката е свикнала да я лъжат, а една част от нея няма нищо против, стига да не я занимават да се интересува, чете и мисли. Е, какви хубави риалити шоута за завършени кретеноиди има по телевизиите, какво като някой е излъгал. Какво като се е изгаврил със съчувствието на хората, какво като изкривява и крие истината, „всяко чудо за три дни, у нас за два“. Филмовият герой Баш майсторът го повтаряше постоянно. Има разлика в неговото политическо време и сегашното. Но няма разлика в манталитета на тогавашните политици и сегашните. Тогава са лъжели, че сме на крачка от светлия комунизъм и се пръскаме по шевовете от добруване, сега – че сме на крачка от светлия европейски Шенген и пак се пръскаме по шевовете от икономически растеж и имане.
Тогавашните политици не държаха народът да ги харесва. За целта имаше Народна милиция и Държавна сигурност, харесва ти, не ти харесва – на манифестация и дереш гърло „КПСС-БКП! Вечна дружба!“ Сега, обаче, лъжците искат задължително да се харесват на хората. Няма значение каква наглост ще измислят. Че са продали цялото си имущество за лекарства на болна майка през 1998 година за ампули, когато така наречените „ампули“ са измислени 15 години след това. Че за пъв път нарушават клетва пред смъртен бащин одър да не казват, че дядо им е бил екзекутиран от комунисти. Че са извърнали театрално очи към небето „Аз да имам претенцнии към България? Боже, не!“, а после я съдят за пари и имоти. Че една фигура с телосложение на голяма полска бяла свиня (те са най-огромни) няма нищо общо с КТБ и нейното изтърбушване.
Че смехотворното съоръжение по границата, което излапа безбожно много пари, е най-надеждното препятствие пред тълпите клети майки с деца, пуснали бради до пояса, с мобилни телефони за по 1000 лева с навигация за два континента. Че една новопръкнала се партия няма нищо общо със съседна нам държава и не раздава найлонови торбички с продукти, за да гласуват за нея. Че лидер на партия стогодишница не е излапал яката баница по време на отвратителната ментарджийска приватизация... Ако продължим така, няма да спрем до утре. Или ще спрем. Но от умора. Прочее, още в началото го казахме. Божа заповед „Не лъжи!“ няма.
А съвременният нашенски политик вика на Господ „Началника“, така че всичко е точно.
