И отпочна се годината нова, в която правителството на болярина Орешарий с помощта на великите влъхви Серго Станиший, Лют Местаний и Варадер Сидерий управляваше.
В мрачните опозиционни полета остана да скита сал един низвергнат от властта гербератор Ленторезец Първокопник, но той закани се пак да се върне на трона държавен.
И с десницата си силна герберска парата от баницата с късмети изкара, щото казано е в книгите мъдри и писания на пророк Симеон Дянко, че пари при пари отиват.
А в далечния мъглив Албион зълодяи бледи крещяха, че орди от племето българско щяли да залеят острова, но лъжа гнуснава оказа се. Човеците по агората стояха и чудеха се какво ще да се случва.
А вестоносците и глашатаите на болярина Орешарий рекоха дружно:
„Истина ви казваме, добри дни задават се, дни богати и честити с голяма заплата минимална, но за туй първом по-високи данъци и високи още осигуровки платете си!”
Пък людете тежко въздишаха и молеха се да се случи чудо и знамения да се появят.
Тогаз крава излая, кон изкукурига, котка измуча, свиня като славей запя, а въздухът над Бургас замириса на теменужки. И след тия поличби рев, вой и скърцание със зъби вредом настъпиха, а четири конници с плащове адидасни затопуркаха и възвестиха появата на две създания гнусни, що Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон зовяха се и настъпи радиоапокалипсис, а родът человечески беше предаден на огън, меч, данък общ доход и на погибление духовно.
Тъй започна предаването „Шведска маса”.
От самото начало стана ясно, че няма никаква надежда шоуто да предложи нещо хубаво или умно. В първите секунди на срещата беше радиоизпуснато коледно парче на войнствения синузит Джорджано. Куците му рими и хремавият му глас докараха главоболие на на 54% от слушателите на предаването, 32% го харесаха, а 14% от анкетираните отвърнаха, че с тази песен или без тази песен, „Шведска маса” е възможно най- противното и отвратително предаване.
След Джорджано в ефира се изля недъгава песен на дизайнерката Стефифешън. Последва и шаманска песен, а насилието върху слуха на слушателите беше завършено с парчето „Аз съм млад меринджей” на рапъра Гошо от Почивка.
В знаковата и емблематична за предаването рубрика „Колосални простотии” беше съобщено, че кранист е готов на всичко без разлика на тежестта, 55- годишен гладиатор в любовта, непушач и притежател на апартамент потърси до 52- годишна дама за незабравима връзка, художник от Айтос презентира уменията си да прави бетонови изделия по споразумение и бяха представени още няколко втрещяващи обяви и анонси.
Последва афгански рап от Кабул. Хип хоп парчето се казваше „Дюння”, ама никой не разбра за какво се пее в него.
В някакъв момент след всички отвратни песни и нелепости, които бяха издрънкани в ефира, Максимовсон и Калудовсон започнаха да се държат като анализатори и попитаха слушателите какво от старата година са взели със себе си.
Ники призна, че е взел стария си анцуг, а водачите на народа според него пренесли от старата в новата година политическата проституция.
Иван Терзиев призна в ефир, че подло е откраднал чувала на дядо Коледа и го изпратил с някаква пробита найлонка.
Бат Коста започна с ударното „Здравейте перковци” и тъжно сподели, че е оставил надеждата за промяна в държавата и като цяло страната била много зле.
След това вечният опозиционер Радо обясни, че със стари курви нов бардак не ставал и по този начин даде да се разбере, че не вярва отново на политиците. Накрая изрази мнение, че щом стадионът на отбора на народа има формата на полумесец заради изтърбушения сектор, значи този отбор води до ислямизация.
Тозчаз гневно позвъни Ники, за да заклейми всички чорбари и да припомни, че на стадиона на „армейците” няма ни една тоалетна, затова това място било анална канализация или канална анализация.
Тук вече нещата излязоха извън рамките на добрия тон и затова двамата убавци Максимовсон и Калудовсон разпуснаха предаването.
Пред това обаче беше прочетена великолепната поетична миниатюра в рубриката „Стихчи за бургазлии”:
„Въй, ЧНГ, ибахти!
Снощи многу са нахакахми.
Вий, пък, да ни са усрахти?
Щото ние са наакахми.
Дънкито ми е изцапану.
(Ни помня, батко, ко съм праил).
`ма съм пишлиме отракану,
сичко лошу съм забраил.”
И накрая нищо.
