Българската православна църква почита днес паметта на света великомъченица Варвара.Тя живяла по времето на император Максимиан, в гр. Илиопол. Родена в семейството на аристократ - езичник тя се отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
