„През първата част ни липсваше автоматизъм в действията, но през втората се коригирахме и заслужено спечелихме”
Сигурно поне в началото сте си помислили, че цитирам някой производител или супервайзър на цех за роботи, но това изказване принадлежи не на кого да е, а на Карлос Дунга – старши треньора на петкратния световен шампион Бразилия.
Бившият дефанзивен халф на клуба от немската бундеслига Щутгарт окончателно и безвъзвратно пенсионира романтичната игра на селесао, наричана с почтителното „жого бонито”, демек красива игра или нещо от сорта, за да го замени с пресметливост, прагматизъм, дебнене, хладнокръвие и прочие такива екстри на шестващия по терените рационален футбол.
Няма и помен от играта на селекциите на Теле Сантана, които не станаха шампиони през 1982 и 1986 год, но всеки любител на футбола говори с възхищение за тях.
Днес бразилците спират играта с тактически нарушения като италианци, бягат като германци, когато се наложи чистят юнашки топката в тъчове като норвежци и абе...не ми се сравнява повече, че ме хваща яд.
И си представям как в момента някой от вас ме праща на екскурзия до майната си заради архаичните ми представи за футбола, но какво да се прави...за мен този велик спорт е нещо много повече от сметки и калкулации.
Слава богу Дъглас Майкон сътвори нещо, което излиза извън схемите на рационалния футбол, пасът на Робиньо към Елано за втория гол срещу севернокорейците беше истинска поезия, шутовете на Бастош от 35 метрова дистанция ми напомниха на Едер, Жозимар и Роберто Карлош..., но...автоматизмът в действията през втората част ми дойде в повече.
Явно и други са мислили като мен, защото страшно много хора по света подкрепяха храбрите поданици на Ким Чен Ир в тяхната самоубийствена мисия срещу Бразилия.
На по-младите от вас ще препоръчам да изпишат в YOUTUBE, във VBOX7 и на разни други местенца името Зико, Фалкао, д-р Сократес, Карека и да погледат малко клипчета.
Може би тогава ще разберете защо с тях бразилците нямаха автоматизъм в действията си нито през първата нито през втората част на даден мач, но след края му никой не искаше шоуто да свършва.
Дори и твърдоглав тип като мен обаче трябва да приеме, че днес красивата игра вече е в архивите, дори направо изглежда ретро и безмислено. Затова и испанците цял мач разцъкваха топката срещу коравите швейцарци, а накрая стана „цък цък, язък”.
А иначе е повече от ясно, че гъвкавите автоматизирани системи, вещо управлявани от Карлос Дунга имат потенциал и ресурс да станат световни шампиони.
Но пък ще го направят с игра, която е също толкова атрактивна, колкото и доклад на еврочиновник за устойчивото развитие на сектора „бубарство” в Северозападна България.
Робиньо, моля те. Позабавлявай се на терена, за да се позабавляваме и ние.
