По повод 160 години от рождението на Иван Вазов читалищна библиотека "Никола Вапцаров" организира литературно четене на деца от юношеската литературна секция "Ритъм", съобщават от пресцентъра на Община Благоевград.
Иван Вазов е роден на 9 -и юли в Сопот, брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Завършва местното взаимно и класно училище, а през 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.
През 1866 г. се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, две години по-късно баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов изпълва бащините тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“. Малко по-късно вече е в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. След завръщането си в България Вазов учителства (1872–1873 г.) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София - Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин.
По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878 г.) е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март 1879 — септември 1880). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“. От 5 октомври 1880 Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“.
Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.
През есента на 1886 г., след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише първият български роман „Под игото“, публикуван след завръщането му в България. От 1889 г. живее в София. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август 1897 г. в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. Балканските войни през 1912–1918 са описани в 3 стихосбирки — поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България.
През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, година по-късно умира от разрив на сърцето. Действителен член на БКД (днес БАН) от 1881, почетен член на БАН от 1921.
