Житните култури са основна храна за голяма част от населението на планетата. Учени от университета на Куинсланд в Австралия се надяват, че това няма да се промени в бъдеще, съобщи ЮПИ.
За да гарантират, че нови сортове пшеница успешно ще се приспособят към климатичното затопляне, учените хвърлили поглед към миналото - към гените на древни видове житни култури.
Сушата изяжда пшеницата, 34 страни гладуват
"Съвременните методи за отглеждане и преминаването към монокултура (отглеждане на един вид култура) допринесоха за значително увеличаване на реколтата, но липсата на генни вариации стана причина културите да бъдат по-уязвими към нови болести и климатични промени - заяви Лий Хики от университета. - Генетичното многообразие в древните видове култури може да държи ключа към бъдещето."
Небивала суша мъчи Източното Средиземноморие от години
Много учени очакват, че вследствие на климатичното затопляне две от най-големите пречки за добра реколта - болестите и сушата, ще създават повече проблеми.
Хики и колегите му се опитват сред сортове пшеница на 10 000 години да открият древни гени, които могат да подобрят днешната резистентност на същата култура към сушата и болестите. Усилията им са подпомогнати от трудовете на руския ботаник Николай Вавилов, който в началото на 20-и век обиколил света, за да каталогизира разновидности на житните култури. Той създал банка семена в Санкт Петербург.
Смразяващи данни за глобалното затопляне след 1997 г.
Лий Хики и колегата му Аднан Риаз наскоро направили първия геномен анализ на семена, складирани в института по растениевъдство "Н. И. Вавилов" в Русия.
"295 сорта пшеница бяха изследвани чрез използване на 34 000 ДНК маркери - каза Риаз. - Геномният анализ разкри наличието на много гени, които липсват в днешните видове житни култури"
Увеличението на азота намалява растителността
Резултатите от изследването са публикувани в Genetic Resources and Crop Evolution.
Източник: БТА
