До миналия уикенд администрацията на Байдън разчиташе, че Близкият изток ще остане относително спокоен, докато тя тихо преследва основните си политически цели там: посредничество за постигане на израелско-саудитско разбирателство и сдържане на ядрените амбиции на Иран.
Тези надежди бяха разбити, когато палестинските бойци на "Хамас" проникнаха от ивицата Газа и нахлуха в израелските градове в събота, убивайки стотици и отвличайки десетки други. Израелските сили отвърнаха с удари по крайбрежния анклав, като убиха стотици и наложиха пълна блокада.
След като избягваше да се намесва в неразрешимия израелско-палестински конфликт, сега президентът Джо Байдън се оказа въвлечен в криза, която вероятно ще промени политиката му в Близкия изток, и в нелек съюз с крайно десния израелски министър-председател Бенямин Нетаняху. Той изпраща държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън да се срещне с израелските лидери тази седмица, за да демонстрира подкрепа.
Това е политически рискова ситуация за президента, който иска да бъде преизбран през 2024 г., и която може да има значителни последици за световните цени на петрола, както и да пренасочи ресурсите и вниманието на САЩ от това, което досега беше определящо за външната политика на САЩ - войната на Русия в Украйна.
Изненадващата атака на групировката "Хамас", която е обявена за терористична организация от Съединените щати, нанесе удар върху усилията на Байдън да посредничи за сключването на значимо споразумение за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия и усложни подхода на Вашингтон към Иран, дългогодишен благодетел за "Хамас".
Макар че американски представители да твърдят, че техният опит за установяване на връзки между дългогодишните врагове Израел и Саудитска Арабия може да оцелее въпреки кризата, много експерти са по-песимистично настроени.
"Съвсем просто е, всички усилия за нормализиране на ситуацията са спрени в обозримо бъдеще", казва Джон Алтерман, ръководител на програмата за Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания, противопоставяйки се на официалната позиция на правителството на САЩ.
Събирането на двамата най-мощни съюзници на Вашингтон в региона се разглеждаше от американската администрация като начин за укрепване на защитната стена срещу Техеран и за противодействие на навлизането на Китай в богатия на петрол регион на Персийския залив.
Говорителят на Белия дом Джон Кърби заяви пред репортери, че не би стигнал дотам да каже, че преговорите за нормализиране на отношенията са били спрени или минават на заден план, а че Вашингтон засега се е съсредоточил върху подпомагането на Израел да се защити.
Джонатан Паникоф, бивш високопоставен служител на националното разузнаване по въпросите на Близкия изток, заяви, че "арабите няма да подкрепят нормализирането на ситуацията след продължителна война, в която израелските удари унищожават голяма част от Газа".
В отговор на това мнение, източник, запознат с мисленето на саудитците, каза, че ще бъде трудно да се "говори за нормализация по време на поредна арабско-израелска война".
Кризата предизвика и критики към дипломатическите усилия на администрацията на Байдън в посока Израел и Саудитска Арабия, което широко се оценява като пренебрегване на стремежа на палестинците за създаване на държава.
Халед Елгинди, бивш съветник на палестинските преговарящи, обвини САЩ, че водят процес на нормализация, който заобикаля палестинците.
"Този вид пренебрежение е част от причините, поради които виждаме това, което виждаме", каза Елгинди, който сега работи в Института за Близкия изток.
"Хамас" отчасти отправя послание, че палестинците не могат да бъдат пренебрегвани, ако Израел иска сигурност и че всяка сделка със саудитците ще натисне спирачките на сегашните опити на сближаване на кралството с Иран, казват палестински представители и регионален източник.
Представители на САЩ заявиха, че моментът не е подходящ за опит за възобновяване на отдавна преустановените поради неотстъпчивостта и на двете страни израелско-палестински преговори.
В дългосрочен план Рияд може да се върне на масата за преговори за гаранции за сигурност от страна на САЩ, за да се предпазят от Иран, каза Паникоф.
Администрацията на Байдън - дори когато помага на Израел да се бори срещу "Хамас" и да освободи десетки заложници, включително американци - може да се опита да изработи стратегия за запазване на възможността за на палестинска държава, казват анализаторите.
Но Нетаняху, който вече се противопоставя на компромиси с палестинците, към които се стремят както Вашингтон, така и Рияд, няма да е склонен да прави отстъпки, като се имат предвид нарастващият брой на жертвите и кризата със заложниците, пред която е изправен.
Белият дом не беше подготвен
"Регионът на Близкия изток днес е по-спокоен, отколкото е бил преди две десетилетия", заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан преди малко повече от седмица по време на конференция, с което подаде сигнал, че администрацията може да се съсредоточи повече върху приоритети като конфликта в Украйна и нарастващото влияние на Китай в Индо-тихоокеанския регион.
Помощниците на Байдън, които бяха движеща сила в усилията за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, в замяна на американски отбранителен пакт, към който се стреми Рияд, бяха изненадани от нападението на "Хамас", казаха американски служители. Инициативата вече беше поставена под въпрос в Конгреса, най-вече заради състоянието на правата на човека в Саудитска Арабия.
Нападението на "Хамас" вече вкарва администрацията в по-сериозна ангажираност в нестабилния Близък изток, като Байдън обеща да ускори предоставянето на допълнителна военна помощ на Израел и да възпре всяка общност да се възползва от ситуацията.
В Белия дом Байдън говори за "чистото и неподправено зло", отприщено от "Хамас", и описа в детайли зверствата, извършени срещу израелци. "Ние сме с Израел", обеща тържествено той.
Непосредственото предизвикателство е да се предотврати разрастването на войната в регионален конфликт, твърдят представители на администрацията, особено предотвратяването на откриване на втори фронт по северната граница на Израел от подкрепяната от Иран ливанска групировка "Хизбула".
Помощниците на Байдън са разочаровани от липсата на осъждане от страна на саудитците на нападението на "Хамас", заяви американски служител.
Съединените щати настояваха за саудитско осъждане, което най-вероятно се е случило в телефонен разговор между държавния секретар Антъни Блинкън и принц Файсал бин Фархан, но саудитският външен министър реагира негативно, каза източник, запознат с мисленето на саудитците.
"Саудитска Арабия не е близка до "Хамас", но не може да игнорира как Израел блокира Газа в продължение на години и какво прави на Западния бряг", каза източникът пред Ройтерс.
За разлика от тях Обединените арабски емирства, които заедно със съседната си държав от Персийския залив Бахрейн, признаха Израел през 2020 г. по силата на споразумение, сключено с посредничеството на администрацията на Тръмп, наречено "Авраамови споразумения", обозначи атаката на "Хамас" като "сериозна ескалация".
Позовавайки се на взаимните национални интереси, Ебтесам ал Кетби, президент на базирания в Абу Даби мозъчен тръст Политически център на емирствата (Emirates Policy Centre), заяви, че развиващите се отношения на двете арабски държави с Израел "са преживели предишни кръгове на конфликт между израелци и палестинците и вероятно ще издържат и сегашния."
Окуражен ли е Иран?
След нападението САЩ също може да бъдат принудени да преразгледат подхода си към Иран, който адмирира нападението на "Хамас", но отрича да има пряка роля.
От встъпването му в длъжност политиката на Байдън към Ислямската република е белязана от неуспешни усилия за договаряне на връщане към иранското ядрено споразумение. Техеран отрича да се стреми към ядрено оръжие.
Американски представители заявиха, че Иран е съучастник в нападението поради дългогодишната му подкрепа за "Хамас", но нямат доказателства, които пряко да уличават Техеран.
Иран може да бъде окуражен да засили своята "война в сянка" с Израел, след като видя как набегът на бойците проби израелската репутация на непобедимост на армията, и да използва регионалните си съмишленици да атакува интересите на САЩ в региона, смятат анализатори.
"В днешно време Иран може да бъде по-малко възпиран, с право или не, защото смята, че администрацията е по-малко склонна да се ангажира с военен конфликт или да предприеме действия, които рискуват да доведат до военен конфликт", каза Паникоф, който сега в мозъчния тръст Атлантически съвет.
Байдън също така трябваше да отблъсква критиките на републиканците за размяната на затворници с Иран миналия месец, за която американски официални лица предполагат, че може да бъде стъпка за изграждане на доверие за по-нататъшни дискусии, и размразяването на 6 млрд. долара ирански средства, ограничени за използване само за хуманитарни цели.
Тези надежди бяха разбити, когато палестинските бойци на "Хамас" проникнаха от ивицата Газа и нахлуха в израелските градове в събота, убивайки стотици и отвличайки десетки други. Израелските сили отвърнаха с удари по крайбрежния анклав, като убиха стотици и наложиха пълна блокада.
След като избягваше да се намесва в неразрешимия израелско-палестински конфликт, сега президентът Джо Байдън се оказа въвлечен в криза, която вероятно ще промени политиката му в Близкия изток, и в нелек съюз с крайно десния израелски министър-председател Бенямин Нетаняху. Той изпраща държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън да се срещне с израелските лидери тази седмица, за да демонстрира подкрепа.
Това е политически рискова ситуация за президента, който иска да бъде преизбран през 2024 г., и която може да има значителни последици за световните цени на петрола, както и да пренасочи ресурсите и вниманието на САЩ от това, което досега беше определящо за външната политика на САЩ - войната на Русия в Украйна.
Изненадващата атака на групировката "Хамас", която е обявена за терористична организация от Съединените щати, нанесе удар върху усилията на Байдън да посредничи за сключването на значимо споразумение за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия и усложни подхода на Вашингтон към Иран, дългогодишен благодетел за "Хамас".
Макар че американски представители да твърдят, че техният опит за установяване на връзки между дългогодишните врагове Израел и Саудитска Арабия може да оцелее въпреки кризата, много експерти са по-песимистично настроени.
"Съвсем просто е, всички усилия за нормализиране на ситуацията са спрени в обозримо бъдеще", казва Джон Алтерман, ръководител на програмата за Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания, противопоставяйки се на официалната позиция на правителството на САЩ.
Събирането на двамата най-мощни съюзници на Вашингтон в региона се разглеждаше от американската администрация като начин за укрепване на защитната стена срещу Техеран и за противодействие на навлизането на Китай в богатия на петрол регион на Персийския залив.
Говорителят на Белия дом Джон Кърби заяви пред репортери, че не би стигнал дотам да каже, че преговорите за нормализиране на отношенията са били спрени или минават на заден план, а че Вашингтон засега се е съсредоточил върху подпомагането на Израел да се защити.
Джонатан Паникоф, бивш високопоставен служител на националното разузнаване по въпросите на Близкия изток, заяви, че "арабите няма да подкрепят нормализирането на ситуацията след продължителна война, в която израелските удари унищожават голяма част от Газа".
В отговор на това мнение, източник, запознат с мисленето на саудитците, каза, че ще бъде трудно да се "говори за нормализация по време на поредна арабско-израелска война".
Кризата предизвика и критики към дипломатическите усилия на администрацията на Байдън в посока Израел и Саудитска Арабия, което широко се оценява като пренебрегване на стремежа на палестинците за създаване на държава.
Халед Елгинди, бивш съветник на палестинските преговарящи, обвини САЩ, че водят процес на нормализация, който заобикаля палестинците.
"Този вид пренебрежение е част от причините, поради които виждаме това, което виждаме", каза Елгинди, който сега работи в Института за Близкия изток.
"Хамас" отчасти отправя послание, че палестинците не могат да бъдат пренебрегвани, ако Израел иска сигурност и че всяка сделка със саудитците ще натисне спирачките на сегашните опити на сближаване на кралството с Иран, казват палестински представители и регионален източник.
Представители на САЩ заявиха, че моментът не е подходящ за опит за възобновяване на отдавна преустановените поради неотстъпчивостта и на двете страни израелско-палестински преговори.
В дългосрочен план Рияд може да се върне на масата за преговори за гаранции за сигурност от страна на САЩ, за да се предпазят от Иран, каза Паникоф.
Администрацията на Байдън - дори когато помага на Израел да се бори срещу "Хамас" и да освободи десетки заложници, включително американци - може да се опита да изработи стратегия за запазване на възможността за на палестинска държава, казват анализаторите.
Но Нетаняху, който вече се противопоставя на компромиси с палестинците, към които се стремят както Вашингтон, така и Рияд, няма да е склонен да прави отстъпки, като се имат предвид нарастващият брой на жертвите и кризата със заложниците, пред която е изправен.
Белият дом не беше подготвен
"Регионът на Близкия изток днес е по-спокоен, отколкото е бил преди две десетилетия", заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан преди малко повече от седмица по време на конференция, с което подаде сигнал, че администрацията може да се съсредоточи повече върху приоритети като конфликта в Украйна и нарастващото влияние на Китай в Индо-тихоокеанския регион.
Помощниците на Байдън, които бяха движеща сила в усилията за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, в замяна на американски отбранителен пакт, към който се стреми Рияд, бяха изненадани от нападението на "Хамас", казаха американски служители. Инициативата вече беше поставена под въпрос в Конгреса, най-вече заради състоянието на правата на човека в Саудитска Арабия.
Нападението на "Хамас" вече вкарва администрацията в по-сериозна ангажираност в нестабилния Близък изток, като Байдън обеща да ускори предоставянето на допълнителна военна помощ на Израел и да възпре всяка общност да се възползва от ситуацията.
В Белия дом Байдън говори за "чистото и неподправено зло", отприщено от "Хамас", и описа в детайли зверствата, извършени срещу израелци. "Ние сме с Израел", обеща тържествено той.
Непосредственото предизвикателство е да се предотврати разрастването на войната в регионален конфликт, твърдят представители на администрацията, особено предотвратяването на откриване на втори фронт по северната граница на Израел от подкрепяната от Иран ливанска групировка "Хизбула".
Помощниците на Байдън са разочаровани от липсата на осъждане от страна на саудитците на нападението на "Хамас", заяви американски служител.
Съединените щати настояваха за саудитско осъждане, което най-вероятно се е случило в телефонен разговор между държавния секретар Антъни Блинкън и принц Файсал бин Фархан, но саудитският външен министър реагира негативно, каза източник, запознат с мисленето на саудитците.
"Саудитска Арабия не е близка до "Хамас", но не може да игнорира как Израел блокира Газа в продължение на години и какво прави на Западния бряг", каза източникът пред Ройтерс.
За разлика от тях Обединените арабски емирства, които заедно със съседната си държав от Персийския залив Бахрейн, признаха Израел през 2020 г. по силата на споразумение, сключено с посредничеството на администрацията на Тръмп, наречено "Авраамови споразумения", обозначи атаката на "Хамас" като "сериозна ескалация".
Позовавайки се на взаимните национални интереси, Ебтесам ал Кетби, президент на базирания в Абу Даби мозъчен тръст Политически център на емирствата (Emirates Policy Centre), заяви, че развиващите се отношения на двете арабски държави с Израел "са преживели предишни кръгове на конфликт между израелци и палестинците и вероятно ще издържат и сегашния."
Окуражен ли е Иран?
След нападението САЩ също може да бъдат принудени да преразгледат подхода си към Иран, който адмирира нападението на "Хамас", но отрича да има пряка роля.
От встъпването му в длъжност политиката на Байдън към Ислямската република е белязана от неуспешни усилия за договаряне на връщане към иранското ядрено споразумение. Техеран отрича да се стреми към ядрено оръжие.
Американски представители заявиха, че Иран е съучастник в нападението поради дългогодишната му подкрепа за "Хамас", но нямат доказателства, които пряко да уличават Техеран.
Иран може да бъде окуражен да засили своята "война в сянка" с Израел, след като видя как набегът на бойците проби израелската репутация на непобедимост на армията, и да използва регионалните си съмишленици да атакува интересите на САЩ в региона, смятат анализатори.
"В днешно време Иран може да бъде по-малко възпиран, с право или не, защото смята, че администрацията е по-малко склонна да се ангажира с военен конфликт или да предприеме действия, които рискуват да доведат до военен конфликт", каза Паникоф, който сега в мозъчния тръст Атлантически съвет.
Байдън също така трябваше да отблъсква критиките на републиканците за размяната на затворници с Иран миналия месец, за която американски официални лица предполагат, че може да бъде стъпка за изграждане на доверие за по-нататъшни дискусии, и размразяването на 6 млрд. долара ирански средства, ограничени за използване само за хуманитарни цели.
