Докато по-голямата част от света се фокусира върху военния отговор на Израел на атаките на „Хамас“ от 7 октомври и разрушенията, които той причини, животът на израелците през последната година беше помрачен от травмата на този ден, предаде Ройтерс.
Нападението беше най-голямата трагедия в израелската история. То остави израелците ужасени от провала на израелската армия да защити мирните жители на страната.
„Мисля, че Израел е страна, която все още скърби и която според мен не е в състояние да преживее напълно скръбта и да се справи със случилото се на 7 октомври“, казва Хен Мациг, старши сътрудник в Института в Тел Авив, произраелска застъпническа група.
Според израелски данни, ръководените от „Хамас“ въоръжени лица са убили около 1200 души по време на нападенията си в Южен Израел и са взели над 250 заложници в Газа - най-тежката загуба на еврейски живот за ден след Холокоста.
Отговорът на Израел, насочен към ликвидиране на „Хамас“, изравни Газа със земята, като по данни на палестинските здравни служби уби близо 42 000 души и разсели почти цялото население от 2,3 милиона души.
На фона на първата годишнина от войната израелците са изправени пред по-широка война с подкрепяната от Иран „Хизбула“ в Ливан и потенциално със самия Иран, който миналата седмица изстреля ракети по Израел.
В
ъпреки че напоследък все повече израелци призовават за прекратяване на огъня в Газа, има и широка подкрепа за война срещу „Хамас“ и „Хизбула“, които според израелските военни са имали планове да извършат атака като тази от 7 октомври в Северен Израел.
Около 80% от израелците казват, че решението за офанзива срещу „Хизбула“ е правилно, въпреки че войната в Газа продължава, посочва допитване на Израелския институт за демокрация.
Въпреки това картина от страданията на палестинците в Газа почти липсва по телевизията, освен кадрите, заснети от военните, или репортажите на журналисти, придружаващи израелските войски.
Малко се признава и фактът, че за палестинците разрушаването на Газа им напомня за собствената им историческа травма - загубата на земята им в Арабско-израелската война от 1948 г., която те наричат "Накба" ("Катастрофата").
Вместо това се наблюдава общо втвърдяване на отношението и усещането, че израелците и палестинците се чувстват по-разделени от всякога.
За Авида Бахар, фермер от кибуца Беери, който губи крака си и вижда как жена му и синът му са убити, когато преди една година въоръжени мъже от „Хамас“ нападат дома му, има едно решение на израелско-палестинския конфликт.
Палестинците трябва да бъдат преместени от Газа във всяка държава, която желае да ги приеме, за да не могат повече да заплашват Израел, казва той.
„Имаме само една възможност за решаване на проблема, а именно да ги прехвърлим в други суверенни държави“, каза Бахар.
В Израел има въоръжени жители навсякъде, които са нащрек заради зачестилите нападения от палестинци.
Шест съдби, белязани от нападението на „Хамас“ срещу Израел
Палестинецът Абу Юсеф на 70 години от Кафр Манда, палестинско село в Северен Израел, който е работел във ферми и на зеленчукови пазари, каза, че всичко се е променило след 7 октомври.
„Преди имахме приятели евреи, интересувахме се от семействата си. Но онзи, който и е бил приятел преди, вече не ти е приятел“, каза той.
За израелските евреи събитията от 7 октомври имат екзистенциално значение. Те напомнят за погромите в Европа от миналите векове. Нападението на „Хамас“ разкри борбата за оцеляване, която според мнозина страната им води срещу врагове от всички страни, а Иран дърпа конците.
„Усещането е, че на това място няма сигурност. Всичко може да се случи“, казва Алекс Кайдриков от Тел Авив. Той разказва, че едва се е разминал с нападение на двама палестински въоръжени мъже миналата седмица, при което са загинали седем души, в деня, когато Иран изстреля балистични ракети към Израел.
„Това е просто шокиращо и потресаващо и ние не можем да направим нищо по въпроса“, каза Кайдриков.
Травмата се задълбочава от начина, по който първоначалното съчувствие на голяма част от света към нападението от 7 октомври премина в осъждане на израелската кампания в Газа.
Израел е основан след Холокоста. Той е изправен пред обвинения в геноцид в Международния съд, а Нетаняху е поставен в една група с лидера на „Хамас“ в искането на прокуратурата в Международния наказателен съд за издаване на заповед за арест за предполагаеми военни престъпления.
Палестинската групировка „Хамас“ е заклеймена като терористична организация от много западни държави.
Нетаняху отхвърли обвиненията в геноцид. Той отхвърли искането на прокуратурата като „абсурдно“ и заяви, че то е насочено срещу цял Израел, което е пример за „новия антисемитизъм“.
За мнозина в Израел глобалните настроения, при които се наблюдава рязко нарастване както на антисемитските, така и на ислямофобските инциденти, отразяват смесица от западна наивност и умишлена манипулация от страна на „Хамас“ и неговите симпатизанти. Но дори либералните израелци се чувстват засегнати от усещането, че светът се е обърнал срещу страната им.
Маян, 37-годишна продуктова мениджърка от Тел Авив, която се представи пред Ройтерс само първото си име, каза, че разбира огорчението от страданията в Газа. Тя самата обаче смята, че много от протестите целят делегитимиране на Израел или дори поставяне под въпрос на правото му на съществуване.
„В края на краищата аз съм израелка. Нямам къде другаде да отида“, каза тя. „Затова ми е малко мъчително“, допълни Маян.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Нападението беше най-голямата трагедия в израелската история. То остави израелците ужасени от провала на израелската армия да защити мирните жители на страната.
„Мисля, че Израел е страна, която все още скърби и която според мен не е в състояние да преживее напълно скръбта и да се справи със случилото се на 7 октомври“, казва Хен Мациг, старши сътрудник в Института в Тел Авив, произраелска застъпническа група.
Според израелски данни, ръководените от „Хамас“ въоръжени лица са убили около 1200 души по време на нападенията си в Южен Израел и са взели над 250 заложници в Газа - най-тежката загуба на еврейски живот за ден след Холокоста.
Отговорът на Израел, насочен към ликвидиране на „Хамас“, изравни Газа със земята, като по данни на палестинските здравни служби уби близо 42 000 души и разсели почти цялото население от 2,3 милиона души.
На фона на първата годишнина от войната израелците са изправени пред по-широка война с подкрепяната от Иран „Хизбула“ в Ливан и потенциално със самия Иран, който миналата седмица изстреля ракети по Израел.
В
ъпреки че напоследък все повече израелци призовават за прекратяване на огъня в Газа, има и широка подкрепа за война срещу „Хамас“ и „Хизбула“, които според израелските военни са имали планове да извършат атака като тази от 7 октомври в Северен Израел.
Около 80% от израелците казват, че решението за офанзива срещу „Хизбула“ е правилно, въпреки че войната в Газа продължава, посочва допитване на Израелския институт за демокрация.
Въпреки това картина от страданията на палестинците в Газа почти липсва по телевизията, освен кадрите, заснети от военните, или репортажите на журналисти, придружаващи израелските войски.
Малко се признава и фактът, че за палестинците разрушаването на Газа им напомня за собствената им историческа травма - загубата на земята им в Арабско-израелската война от 1948 г., която те наричат "Накба" ("Катастрофата").
Вместо това се наблюдава общо втвърдяване на отношението и усещането, че израелците и палестинците се чувстват по-разделени от всякога.
За Авида Бахар, фермер от кибуца Беери, който губи крака си и вижда как жена му и синът му са убити, когато преди една година въоръжени мъже от „Хамас“ нападат дома му, има едно решение на израелско-палестинския конфликт.
Палестинците трябва да бъдат преместени от Газа във всяка държава, която желае да ги приеме, за да не могат повече да заплашват Израел, казва той.
„Имаме само една възможност за решаване на проблема, а именно да ги прехвърлим в други суверенни държави“, каза Бахар.
В Израел има въоръжени жители навсякъде, които са нащрек заради зачестилите нападения от палестинци.
Шест съдби, белязани от нападението на „Хамас“ срещу Израел
Палестинецът Абу Юсеф на 70 години от Кафр Манда, палестинско село в Северен Израел, който е работел във ферми и на зеленчукови пазари, каза, че всичко се е променило след 7 октомври.
„Преди имахме приятели евреи, интересувахме се от семействата си. Но онзи, който и е бил приятел преди, вече не ти е приятел“, каза той.
За израелските евреи събитията от 7 октомври имат екзистенциално значение. Те напомнят за погромите в Европа от миналите векове. Нападението на „Хамас“ разкри борбата за оцеляване, която според мнозина страната им води срещу врагове от всички страни, а Иран дърпа конците.
„Усещането е, че на това място няма сигурност. Всичко може да се случи“, казва Алекс Кайдриков от Тел Авив. Той разказва, че едва се е разминал с нападение на двама палестински въоръжени мъже миналата седмица, при което са загинали седем души, в деня, когато Иран изстреля балистични ракети към Израел.
„Това е просто шокиращо и потресаващо и ние не можем да направим нищо по въпроса“, каза Кайдриков.
Травмата се задълбочава от начина, по който първоначалното съчувствие на голяма част от света към нападението от 7 октомври премина в осъждане на израелската кампания в Газа.
Израел е основан след Холокоста. Той е изправен пред обвинения в геноцид в Международния съд, а Нетаняху е поставен в една група с лидера на „Хамас“ в искането на прокуратурата в Международния наказателен съд за издаване на заповед за арест за предполагаеми военни престъпления.
Палестинската групировка „Хамас“ е заклеймена като терористична организация от много западни държави.
Нетаняху отхвърли обвиненията в геноцид. Той отхвърли искането на прокуратурата като „абсурдно“ и заяви, че то е насочено срещу цял Израел, което е пример за „новия антисемитизъм“.
За мнозина в Израел глобалните настроения, при които се наблюдава рязко нарастване както на антисемитските, така и на ислямофобските инциденти, отразяват смесица от западна наивност и умишлена манипулация от страна на „Хамас“ и неговите симпатизанти. Но дори либералните израелци се чувстват засегнати от усещането, че светът се е обърнал срещу страната им.
Маян, 37-годишна продуктова мениджърка от Тел Авив, която се представи пред Ройтерс само първото си име, каза, че разбира огорчението от страданията в Газа. Тя самата обаче смята, че много от протестите целят делегитимиране на Израел или дори поставяне под въпрос на правото му на съществуване.
„В края на краищата аз съм израелка. Нямам къде другаде да отида“, каза тя. „Затова ми е малко мъчително“, допълни Маян.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
