Разширяването на Шенгенското пространство с три нови страни разделя европейците, пише в. "Монд".
Френският всекидневник отбеляза в днешния си брой, че въпросите около миграцията се връщат на преден план и държави като Австрия и Чехия подновяват граничния контрол, а междувременно някои страни все още отказват на България, Румъния и Хърватия включване в европейското пространство за свободно движение.
"Румъния, България и Хърватия са готови за влизане в Шенгенското пространство. . . Те чакаха прекалено дълго. Готови са и Европейският съюз е готов да ги посрещне", цитира изданието еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон, повторила в сряда искането на Европейската комисия незабавно да бъде предоставено на трите страни правото да се включат в пространството за свободно движение - 26 страни с над 420 милиона жители, където по принцип вече няма организиран контрол по границите.
Комисията огласи искането си три седмици преди следващото заседание на вътрешните министри от ЕС, което да реши дали Шенгенското пространство да бъде разширено още от януари. Също като Европарламента, който неведнъж прие резолюции в подкрепа на това разширяване, Комисията се стреми "да дооформи един от големите успехи на Общността", както напомни в края на август германският канцлер Олаф Шолц.
Остава обаче да бъдат убедени 26-те страни членки на Шенген, тъй като решението се взема с консенсус. Темата е политически деликатна, тъй като въпросът за миграцията се налага в публичните дебати, а липсата на граници също улеснява движението на мигрантите. След две години пандемия, когато броят кандидати за убежище намаля, тази година мигрантските потоци на континента се засилват, включително по маршрута през Източните Балкани. Редица страни начело с Австрия и Унгария вече възобновиха вътрешния контрол - противно на буквата на Шенген, за да ги спрат. Словенската дипломация предупреди в понеделник, че страната може също да ги последва, ако Хърватия влезе в Шенгенското пространство.
"Проблемът с маршрута през Източните Балкани бе мой приоритет през последните седмици", посочи Илва Йохансон. "Заедно с партньорите си (от региона, бел. "Монд") лансирахме операция срещу каналджиите, а също така засилихме средствата, с които разполага "Фортекс" (Европейската агенция за гранична и брегова охрана, бел. "Монд") и започнахме уеднаквяване на визовата политика между Европа и Сърбия", която заради безвизов режим от много месеци насам е вратата, през която в Европа влизат хора от Индия и Бангладеш, добави тя.
Най-голяма пречка за разширяването според вестника обаче не са страните от Централна Европа, а Нидерландия. През 2011 г. страната - една от основателките на ЕС, подкрепена от Германия и Франция, блокира влизането на румънците и българите в Шенгенското пространство; 11 години по-късно нидерландците все още не са си променили мнението, пише "Монд".
На 19 октомври нидерландският парламент поиска "по-задълбочено разследване на граничния контрол от страна на Румъния и България. На тази база Нидерландия ще проучи стриктно и справедливо действието на правовата държава и намаляването на корупцията и организираната престъпност в двете страни". Илва Йохансон обаче уверява, че двете държави "отговарят на всички критерии и са се присъединили към всички шенгенски постижения, по-конкретно в издаването на визи и сътрудничеството със силите на реда".
"Изглежда нормално Комисията, която категорично иска разширяване на Шенгенското пространство, да публикува доклади, според които всичко е наред", цитира всекидневникът неназован европейски дипломат. Но и това все още не е достатъчно, добавя "Монд".
"Най-важното е, че всички страни подкрепят България", уверил според изданието българският президент Румен Радев, който участва в заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 21 октомври. Той дал за пример Германия и Франция. "Нидерландия вече е сама", добавил Румен Радев, цитиран от новинарския сайт "Юрактив".
Френският всекидневник отбеляза в днешния си брой, че въпросите около миграцията се връщат на преден план и държави като Австрия и Чехия подновяват граничния контрол, а междувременно някои страни все още отказват на България, Румъния и Хърватия включване в европейското пространство за свободно движение.
"Румъния, България и Хърватия са готови за влизане в Шенгенското пространство. . . Те чакаха прекалено дълго. Готови са и Европейският съюз е готов да ги посрещне", цитира изданието еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон, повторила в сряда искането на Европейската комисия незабавно да бъде предоставено на трите страни правото да се включат в пространството за свободно движение - 26 страни с над 420 милиона жители, където по принцип вече няма организиран контрол по границите.
Комисията огласи искането си три седмици преди следващото заседание на вътрешните министри от ЕС, което да реши дали Шенгенското пространство да бъде разширено още от януари. Също като Европарламента, който неведнъж прие резолюции в подкрепа на това разширяване, Комисията се стреми "да дооформи един от големите успехи на Общността", както напомни в края на август германският канцлер Олаф Шолц.
Остава обаче да бъдат убедени 26-те страни членки на Шенген, тъй като решението се взема с консенсус. Темата е политически деликатна, тъй като въпросът за миграцията се налага в публичните дебати, а липсата на граници също улеснява движението на мигрантите. След две години пандемия, когато броят кандидати за убежище намаля, тази година мигрантските потоци на континента се засилват, включително по маршрута през Източните Балкани. Редица страни начело с Австрия и Унгария вече възобновиха вътрешния контрол - противно на буквата на Шенген, за да ги спрат. Словенската дипломация предупреди в понеделник, че страната може също да ги последва, ако Хърватия влезе в Шенгенското пространство.
"Проблемът с маршрута през Източните Балкани бе мой приоритет през последните седмици", посочи Илва Йохансон. "Заедно с партньорите си (от региона, бел. "Монд") лансирахме операция срещу каналджиите, а също така засилихме средствата, с които разполага "Фортекс" (Европейската агенция за гранична и брегова охрана, бел. "Монд") и започнахме уеднаквяване на визовата политика между Европа и Сърбия", която заради безвизов режим от много месеци насам е вратата, през която в Европа влизат хора от Индия и Бангладеш, добави тя.
Най-голяма пречка за разширяването според вестника обаче не са страните от Централна Европа, а Нидерландия. През 2011 г. страната - една от основателките на ЕС, подкрепена от Германия и Франция, блокира влизането на румънците и българите в Шенгенското пространство; 11 години по-късно нидерландците все още не са си променили мнението, пише "Монд".
На 19 октомври нидерландският парламент поиска "по-задълбочено разследване на граничния контрол от страна на Румъния и България. На тази база Нидерландия ще проучи стриктно и справедливо действието на правовата държава и намаляването на корупцията и организираната престъпност в двете страни". Илва Йохансон обаче уверява, че двете държави "отговарят на всички критерии и са се присъединили към всички шенгенски постижения, по-конкретно в издаването на визи и сътрудничеството със силите на реда".
"Изглежда нормално Комисията, която категорично иска разширяване на Шенгенското пространство, да публикува доклади, според които всичко е наред", цитира всекидневникът неназован европейски дипломат. Но и това все още не е достатъчно, добавя "Монд".
"Най-важното е, че всички страни подкрепят България", уверил според изданието българският президент Румен Радев, който участва в заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 21 октомври. Той дал за пример Германия и Франция. "Нидерландия вече е сама", добавил Румен Радев, цитиран от новинарския сайт "Юрактив".
