Писателят Салман Рушди, заради чиито текстове той стана обект на смъртни заплахи от страна на Иран, които го принудиха да се укрие, беше нападнат с нож на сцена в западната част на щата Ню Йорк.
75-годишният Рушди от години получава смъртни заплахи заради творбата си.
Книгата на родения в Индия писател "Сатанински строфи" е забранена от 1988 г. в Иран, тъй като е смятана за богохулна, припомня АП. Година по-късно основателят на Ислямската република аятолах Рухола Хомейни издаде фетва, осъждаща Салман Рушди на смърт. Иран освен това предложи награда от над 3 милиона долара за онзи, който убие писателя.
Рушди, който е роден в Индия в семейството на непрактикуващи мюсюлмани и сам е атеист, е принуден да се укрие.
След убийството или опита за убийство на неговите преводачи и издатели, правителството на Великобритания, където е учил и където се е установил, му предоставя полицейска закрила.
Прекарва почти десетилетие в укриване, като многократно сменя жилището си и не може да каже на децата си къде живее.
Рушди започва да излиза от живота си в бягство едва в края на 90-те години, след като през 1998 г. Иран заявява, че няма да подкрепи убийството му.
Сега той живее в Ню Йорк и е защитник на свободата на словото, като особено остро защитава френското сатирично списание "Шарли Ебдо", след като негови служители са застреляни от ислямисти в Париж през 2015 г.
Списанието беше публикувало рисунки на Мохамед, които предизвикаха яростните реакции на мюсюлманите по света.
Продължават заплахите и бойкотите срещу литературни събития, на които Рушди присъства, а удостояването му с рицарско звание през 2007 г. предизвика протести в Иран и Пакистан, където правителствен министър заяви, че отличието оправдава самоубийствените атентати.
Фетвата обаче не успява да задуши писането на Рушди и вдъхновява мемоарите му "Джоузеф Антон", наречени така по псевдонима му, докато се укрива, и написани в трето лице.
"Децата на полунощ", който е с обем над 600 страници, е адаптиран за сцената и сребърния екран, а книгите му са преведени на повече от 40 езика.
Мястото, на което писателят, е трябвало да произнесе лекция, е известно с летните си литературни семинари и в миналото Рушди е чел лекции на няколко пъти там, допълва АП.
Салман Рушди е носител на наградата "Букър" през 1981 г. за книгата си "Среднощни деца". Той е известен и с творбите си "Срам“, „Последният дъх на Мавъра“, „Земята под нейните нозе“, „Ярост“, „Шалимар клоунът“, „Чародейката от Флоренция“. Стилът му съчетава митология и фантазия с реалистични случки и често пъти е дефиниран като магически реализъм, примесен с исторически измислици. В творбите му се откроява и темата за срещите на Изтока и на Запада.
По първоначална информация мъж е нахлул на сцената, докато водещият е анонсирал реч на писателя. Световните агенции разпространиха снимка на Рушди, облян в кръв на земята, и заобиколен от полицаи. Информацията за намушкването с нож все още не е официално потвърдена от властите, но по свидетелски показания нападателят е "ударил или намушкал" писателя.New York: Author Salman Rushdie has been stabbed on stage. Recently there was a fatwa against him for his book Satanic Verses. 🤲🏻 pic.twitter.com/mnp3uw3HXE
— Facts (@BefittingFacts) August 12, 2022
Salman Rushdie, writer of Satanic verses is stabbed by an unidentified Man. Guess the religious identity of this man pic.twitter.com/Mr13LNlY52
— pichha chhodo behen (@_ahania) August 12, 2022
75-годишният Рушди от години получава смъртни заплахи заради творбата си.
Книгата на родения в Индия писател "Сатанински строфи" е забранена от 1988 г. в Иран, тъй като е смятана за богохулна, припомня АП. Година по-късно основателят на Ислямската република аятолах Рухола Хомейни издаде фетва, осъждаща Салман Рушди на смърт. Иран освен това предложи награда от над 3 милиона долара за онзи, който убие писателя.
BREAKING: Author Salman Rushdie has been attacked as he was about to give a lecture in western New York. An @AP reporter witnessed a man storm the stage at the Chautauqua Institution and begin punching or stabbing Rushdie as he was being introduced. https://t.co/bVTbfkLjyL
— The Associated Press (@AP) August 12, 2022
Рушди, който е роден в Индия в семейството на непрактикуващи мюсюлмани и сам е атеист, е принуден да се укрие.
След убийството или опита за убийство на неговите преводачи и издатели, правителството на Великобритания, където е учил и където се е установил, му предоставя полицейска закрила.
Прекарва почти десетилетие в укриване, като многократно сменя жилището си и не може да каже на децата си къде живее.
Рушди започва да излиза от живота си в бягство едва в края на 90-те години, след като през 1998 г. Иран заявява, че няма да подкрепи убийството му.
Сега той живее в Ню Йорк и е защитник на свободата на словото, като особено остро защитава френското сатирично списание "Шарли Ебдо", след като негови служители са застреляни от ислямисти в Париж през 2015 г.
Списанието беше публикувало рисунки на Мохамед, които предизвикаха яростните реакции на мюсюлманите по света.
NOW - Salman Rushdie is stabbed on stage in New York.pic.twitter.com/qFmYE6BC5E
— Disclose.tv (@disclosetv) August 12, 2022
Продължават заплахите и бойкотите срещу литературни събития, на които Рушди присъства, а удостояването му с рицарско звание през 2007 г. предизвика протести в Иран и Пакистан, където правителствен министър заяви, че отличието оправдава самоубийствените атентати.
Фетвата обаче не успява да задуши писането на Рушди и вдъхновява мемоарите му "Джоузеф Антон", наречени така по псевдонима му, докато се укрива, и написани в трето лице.
"Децата на полунощ", който е с обем над 600 страници, е адаптиран за сцената и сребърния екран, а книгите му са преведени на повече от 40 езика.
Мястото, на което писателят, е трябвало да произнесе лекция, е известно с летните си литературни семинари и в миналото Рушди е чел лекции на няколко пъти там, допълва АП.
Салман Рушди е носител на наградата "Букър" през 1981 г. за книгата си "Среднощни деца". Той е известен и с творбите си "Срам“, „Последният дъх на Мавъра“, „Земята под нейните нозе“, „Ярост“, „Шалимар клоунът“, „Чародейката от Флоренция“. Стилът му съчетава митология и фантазия с реалистични случки и често пъти е дефиниран като магически реализъм, примесен с исторически измислици. В творбите му се откроява и темата за срещите на Изтока и на Запада.
