Манастир от VI в., построен от Свети Симон, оцеля след земетресението без никакви щети, пише „Дейли Сабах”.
Руините на манастира "Свети Симон", древен поклоннически център на християнството, оцеляха без никакви щети след земетресението на 6 февруари.Въпреки че много исторически постройки в региона бяха силно повредени или разрушени от земетресението, манастирът "Свети Симон" в Хатай, разположен на границата на окръзите Дефне и Самандаг, е сред забележителностите, които останаха невредими след опустошителните трусове.
Построен през VI в. на 480 м. надморска височина като убежище от религиозната личност Симон, който също губи семейството си при голямото земетресение, сполетяло Хатай през 526 г., манастирът е един от важните обекти за религиозен туризъм в Хатай.
Във вътрешността на манастира се намират църква, баптистерий и други архитектурни останки, които представляват голям интерес за местните и чуждестранните туристи.
Историческите сведения сочат, че Симон, който губи семейството си при опустошително земетресение, основава манастир на върха на планина на височина 480 метра. Симон живял като отшелник в продължение на 40 години на върха на 10-метрова каменна колона, която била издълбана в скалата. Репутацията му на лечител и религиозен деец му спечелва святост в очите на мнозина.
Симон е роден в град Сис, който днес е известен като Козан в провинция Адана. Баща му е бил овчар. Сис е бил част от римската провинция Киликия до разделянето на Римската империя през 395 г. от н.е., когато Киликия става част от Източната римска империя.
Според Теодорит Симон е вдъхновен да стане християнин на 13-годишна възраст, след като прочита Блаженствата. Преди да навърши 16 години, той се присъединява към един манастир и веднага започва да практикува крайна форма на аскетизъм, която неговите събратя монаси намират за неподходяща за съвместен живот. В резултат на това те го помолили да напусне.
След това Симон се уединява в една колиба за година и половина, по време на която пости през целия Велик пост, без да употребява храна или напитки. Излизането му от колибата се смята за чудотворно постижение. По-късно той започнал да стои непрекъснато изправен толкова дълго, колкото можел, без да почива.
С течение на времето славата на Симон се разпространява и хора от Анадола и други страни пътуват, за да посетят манастира му. Той бързо става известен като един от най-ранните поклоннически центрове на християнството, привличайки безброй поклонници, търсещи духовно напътствие и утеха.
Днес наследството на Симон продължава да живее чрез основания от него манастир и многото хора, чийто живот е докоснал. Непреходната популярност на това свято място е свидетелство за дълбокото въздействие, което Симон е оказал върху света около него.
