Франсоа Митеран е бил президент на Франция от 21 май 1981 до 17 май 1995 г.
Роден е в Жарнак, в западната част на Франция. Участва във Втората световна война. През 1940 г. е ранен и пленен. В края на 1941 г. успява да избяга, връща се във Франция и влиза в Съпротивата. През 1944 г. е избран за генерал секретар по делата с военнопленниците във Временното правителство на генерал Шарл дьо Гол.
През 1945 г. става един от основателите на лявата партия Демократически и социалистически съюз на Съпротивата (ЮДСР). През 1946 г. Митеран е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода 1947-1948 г. Митеран е министър по делата на ветераните. В периода 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1953 г. министър по делата на Съвета на Европа, а през 1956-1957 г. е правосъден министър.
След като през 1958 г. дьо Гол създава Петата република, Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията от 1958 г. Постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили (ФДСЛС), на която е председател за периода 1965-1968 г. На президентските избори през 1965 г. той се кандидатира, но не успява да победи дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на Френската социалистическа партия. Печели президентските избори през 1981 г.
По време на мандата си, Франсоа Митеран набляга на важността на европейската интеграция и препоръчва ратификацията на Договора за Европейския икономически и политически съюз, който френският електорат приема през септември 1992 г.
Значима за България е визитата му през януари 1989 г. когато кани на закуска във френското посолство в София 12 видни български дисиденти.
Източник: Уикипедия