Френският президент Еманюел Макрон, предшественикът му Франсоа Оланд и други политици от левицата присъстваха днес на гробището в Жарнак на церемония по повод 25-ата годишнина от смъртта на бившия президент на Франция Франсоа Митеран, предаде Франс прес
Митеран беше начело на страната от 1981 г. до 1995 г. Той почина на 79 години на 8 януари 1996 г. в резултат на пазен в тайна рак, осем месеца след като приключи мандатът му.
Ключова фигура на социализма по време на втората половина на 20 век, Митеран разшири Социалистическата партия през 1971 г. и върна левицата на власт десет години по-късно, заради което породи и продължава да поражда у привържениците си възхищение и признание.
Преди да участва в церемонията, Макрон припомни в Туитър две постижения на Митеран, които според него са най-големи, а именно премахването на смъртното наказание и европейският му ангажимент. "Нека не забравяме тези думи на Митеран: "Национализмът е война", подчерта още Макрон.
Оланд пък припомни, че Митеран ще остане в историята с реформите, които е извършил. Освен премахването на смъртното наказание, сред реформите са и либерализацията на аудиовизуалния сектор, законите за социалните придобивки, 39-часовата работна седмица, пенсионирането на 60 години, петте седмици платен отпуск
Но Митеран си остава и пораждаща полемика фигура в историята на Петата република, по-специално заради неговите двусмислени връзки с крайната десница. Между тях са и приятелските му връзки от младежки години с Рене Буске, който бе началник на полицията в режима на Виши, сътрудничил на нацистите по време на Втората световна война и отговорен за депортирането на десетки хиляди евреи.
В разследване, публикувано през 1994 г., трима журналисти обвиняват Митеран, че е благоприятствал възхода на Национален фронт (френската крайна десница) или че е помилвал генерали пучисти в Алжир малко преди независимостта на тази страна.
В личен план през 1994 г. Франция откри, че Митеран е имал незаконна дъщеря, плод на връзката му с Ан Пенжо, датираща от тридесет години.
Но наследството, оставено от Митеран, надделява над полемиките, свързани с него, и във Франция и в чужбина до днес го помнят като държавник и заради куража му пред тежката болест, която го повали.
Митеран беше начело на страната от 1981 г. до 1995 г. Той почина на 79 години на 8 януари 1996 г. в резултат на пазен в тайна рак, осем месеца след като приключи мандатът му.
Ключова фигура на социализма по време на втората половина на 20 век, Митеран разшири Социалистическата партия през 1971 г. и върна левицата на власт десет години по-късно, заради което породи и продължава да поражда у привържениците си възхищение и признание.
Преди да участва в церемонията, Макрон припомни в Туитър две постижения на Митеран, които според него са най-големи, а именно премахването на смъртното наказание и европейският му ангажимент. "Нека не забравяме тези думи на Митеран: "Национализмът е война", подчерта още Макрон.
Оланд пък припомни, че Митеран ще остане в историята с реформите, които е извършил. Освен премахването на смъртното наказание, сред реформите са и либерализацията на аудиовизуалния сектор, законите за социалните придобивки, 39-часовата работна седмица, пенсионирането на 60 години, петте седмици платен отпуск
Но Митеран си остава и пораждаща полемика фигура в историята на Петата република, по-специално заради неговите двусмислени връзки с крайната десница. Между тях са и приятелските му връзки от младежки години с Рене Буске, който бе началник на полицията в режима на Виши, сътрудничил на нацистите по време на Втората световна война и отговорен за депортирането на десетки хиляди евреи.
В разследване, публикувано през 1994 г., трима журналисти обвиняват Митеран, че е благоприятствал възхода на Национален фронт (френската крайна десница) или че е помилвал генерали пучисти в Алжир малко преди независимостта на тази страна.
В личен план през 1994 г. Франция откри, че Митеран е имал незаконна дъщеря, плод на връзката му с Ан Пенжо, датираща от тридесет години.
Но наследството, оставено от Митеран, надделява над полемиките, свързани с него, и във Франция и в чужбина до днес го помнят като държавник и заради куража му пред тежката болест, която го повали.
