Датчаните гласуват днес на референдум дали страната им да се откаже от взето преди 30 години решение да не участва в общата отбранителна политика на Европейския съюз, предадоха Асошиейтед прес и ДПА.
Близо 4,2 милиона избиратели имат право да участват в гласуването. Избирателните секции са отворени от 8 до 20 ч. Очаква се късно вечерта да бъдат обявени предварителни резултати от вота.
Министър-председателката Мете Фредериксен от социалдемократическата партия обяви на 8 март, че свиква референдума. Това стана по-малко от две седмици след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари. Тя призова гражданите да гласуват в подкрепа на премахване на изключението, като заяви, че това "ще укрепи сигурността" на Дания.
„За съжаление, очакваме да дойде време, което ще бъде още по-нестабилно от това, което преживяваме сега“, каза Фредериксен, след като гласува на референдума. „Вярвам, че това е правилно за Европа, вярвам, че е правилно за Дания, вярвам, че е правилно за нашето бъдеще“, заяви тя.
„Светът се променя, и то не по добър начин. Необходимо е да бъдем единни и да засилим сътрудничеството, което укрепва нашата сигурност“, каза председателят на опозиционната Либерална партия Якоб Елеман-Йенсен, който раздаваше листовки в опит в последния момент да убеди гражданите, които още не са решили, да гласуват с „да“.
Допитването до народа на Дания, която досега е била скептична към усилията на ЕС за задълбочаване на сътрудничеството, е пореден пример за наблюдавания в Европа стремеж за по-близки връзки в отбраната между съюзниците след руската инвазия в Украйна. Наскоро Финландия и Швеция взеха историческо решение да кандидатстват за членство в НАТО – въпрос, който ще бъде разгледан на среща на върха през юни.
Евентуално присъединяване на Дания към отбранителната политика на ЕС би имало сравнително умерено влияние върху архитектурата на сигурността в Европа, особено в сравнение с членство на Швеция и Финландия в НАТО. Изследователката от Датския институт за международни изследвания Кристин Нисен обаче каза, че тези ходове са "част от една и съща история" и биха засилили военното сътрудничество на континента, разтревожен от войната в Украйна.
Дания, която е сред основателките на НАТО, досега се е дистанцирала от усилията на ЕС да развива обща политика в сигурността и отбраната успоредно с трансатлантическия алианс. Това беше една от четирите области, в които датчаните избраха да не участват преди приемането на Маастрихтския договор, положил основата на политическия и икономическия съюз. Другите сфери бяха сътрудничеството в правосъдието и вътрешните работи, общата валута и гражданството.
Решението от 1992 г. означава, че Дания не участва в обсъжданията на ЕС за отбранителната политика, нейното разработване, развиването на отбранителен потенциал и съвместните военни операции.
През 2000 г. датчаните гласуваха на референдум да останат извън еврозоната, а 15 години по-късно избраха да продължат изключението, свързано с правосъдието и вътрешните работи.
Сега обаче страната изглежда готова да се откаже от решението да не участва в общата отбрана.
Според социологическите проучвания привържениците на отказ от изключението имат превес – те са близо 40 процента, а 30 процента от датчаните са против. Около една четвърт от избирателите казват, че още не са решили.
Близо 4,2 милиона избиратели имат право да участват в гласуването. Избирателните секции са отворени от 8 до 20 ч. Очаква се късно вечерта да бъдат обявени предварителни резултати от вота.
Министър-председателката Мете Фредериксен от социалдемократическата партия обяви на 8 март, че свиква референдума. Това стана по-малко от две седмици след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари. Тя призова гражданите да гласуват в подкрепа на премахване на изключението, като заяви, че това "ще укрепи сигурността" на Дания.
„За съжаление, очакваме да дойде време, което ще бъде още по-нестабилно от това, което преживяваме сега“, каза Фредериксен, след като гласува на референдума. „Вярвам, че това е правилно за Европа, вярвам, че е правилно за Дания, вярвам, че е правилно за нашето бъдеще“, заяви тя.
„Светът се променя, и то не по добър начин. Необходимо е да бъдем единни и да засилим сътрудничеството, което укрепва нашата сигурност“, каза председателят на опозиционната Либерална партия Якоб Елеман-Йенсен, който раздаваше листовки в опит в последния момент да убеди гражданите, които още не са решили, да гласуват с „да“.
Допитването до народа на Дания, която досега е била скептична към усилията на ЕС за задълбочаване на сътрудничеството, е пореден пример за наблюдавания в Европа стремеж за по-близки връзки в отбраната между съюзниците след руската инвазия в Украйна. Наскоро Финландия и Швеция взеха историческо решение да кандидатстват за членство в НАТО – въпрос, който ще бъде разгледан на среща на върха през юни.
Евентуално присъединяване на Дания към отбранителната политика на ЕС би имало сравнително умерено влияние върху архитектурата на сигурността в Европа, особено в сравнение с членство на Швеция и Финландия в НАТО. Изследователката от Датския институт за международни изследвания Кристин Нисен обаче каза, че тези ходове са "част от една и съща история" и биха засилили военното сътрудничество на континента, разтревожен от войната в Украйна.
Дания, която е сред основателките на НАТО, досега се е дистанцирала от усилията на ЕС да развива обща политика в сигурността и отбраната успоредно с трансатлантическия алианс. Това беше една от четирите области, в които датчаните избраха да не участват преди приемането на Маастрихтския договор, положил основата на политическия и икономическия съюз. Другите сфери бяха сътрудничеството в правосъдието и вътрешните работи, общата валута и гражданството.
Решението от 1992 г. означава, че Дания не участва в обсъжданията на ЕС за отбранителната политика, нейното разработване, развиването на отбранителен потенциал и съвместните военни операции.
През 2000 г. датчаните гласуваха на референдум да останат извън еврозоната, а 15 години по-късно избраха да продължат изключението, свързано с правосъдието и вътрешните работи.
Сега обаче страната изглежда готова да се откаже от решението да не участва в общата отбрана.
Според социологическите проучвания привържениците на отказ от изключението имат превес – те са близо 40 процента, а 30 процента от датчаните са против. Около една четвърт от избирателите казват, че още не са решили.
