Стотици хиляди са жертвите на блокадата на Ленинград, продължила близо 900 дни. Защо Хитлер не е бързал да превземе града? И защо Сталин е забавил доставките на храна за гладуващото население? Отговорите за "Дойче веле" дава немският професор по социална и икономическа история Бирте Кундрус.
ДВ: Проф. Кундрус, категорията „време“ играе важна роля при изследването на войните, а при всяка блокада времето работи в полза на едни и във вреда на други. Приложимо ли е това правило и към ситуацията в Ленинград?
Бирте Кундрус: Тук е важно да отбележим, че първоначалният план на Хитлер е бил да „изравни града със земята“ - тоест, да го превземе и унищожи. Съгласно стратегията на т.нар. блицкриг тази цел е трябвало да бъде постигната възможно най-бързо - още през есента на 1941 година. Плановете на Вермахта обаче бързо се променят и главна цел на настъплението става Москва. В резултат хитлеристките войски, които вече не са се съмнявали в победата си, са били принудени да спрат пред Ленинград и да заемат изчакваща позиция. За германските войници това е било много странно - те не са можели да си обяснят каква е целта.
Тръмп: Хитлер е направил много добри неща
През 1941 година въпросът за превземането на града остава открит. Не е бил решен и въпросът за съдбата на неговото население. Някои офицери от Вермахта са се питали: Трябва ли да разстреляме 2 милиона души, ако се опитат да напуснат града? Накрая било взето решение да се премине към позиционна война и да бъде затегнат обръчът на блокадата. Това решение довежда до гладната зима на 1941-1942 година.
ДВ: Наистина ли Хитлер не е възнамерявал да превземе Ленинград?
Бирте Кундрус: Хитлер не е имал такова намерение от самото начало - ако под израза „да превземе града“ разбираме ситуация, при която цялото население попада в плен. Това никога не е влизало в плановете на Хитлер. По отношение на Ленинград те не са били изцяло оформени, но е било ясно, че Вермахтът не е възнамерявал да изхранва живеещото там 2-милионно население. Ресурсите на Съветския съюз е трябвало да се превърнат в резерв за Вермахта, за германските войници и изобщо за цялото население на Германия.
ДВ: В Русия е разпространено мнението, че Хитлер не е успял да превземе Ленинград най-вече поради героизма на неговите жители.
Бирте Кундрус: Така е. За това, че населението на града е устояло в условията на неимоверни лишения, заслуга има както самото то, така и градското ръководство. Страшно е дори да си представим какво щеше да се случи, ако хората бяха решили да предадат и себе си, и града. Не знаем точния брой на жертвите - той варира между 600 000 и 900 000: хора, загинали не само от глад, но и при артилерийските обстрели, които Вермахтът редовно предприема. Погрешно е да се смята, че в продължение на цели три години германците са се опитвали да превземат града. Не е било така.
ДВ: Руският публицист Марк Солонин, автор на книга за войната, твърди, че Сталин е можел да организира снабдяването на града по Ладожкото езеро много по-рано. Солонин даже предполага, че Сталин едва ли не е искал германските войски да превземат града и да затънат там, за да отложат настъплението към Москва. Руски историци обвиняват Солонин, че преиначава фактите. Как оценявате Вие тезата му?
Бирте Кундрус: Що се отнася до обстоятелствата по време на войната, важно е да помним кой има достъп до архивите. След разпада на СССР руските архиви бяха отворени, но вече цели двайсет години достъпът на чуждестранни историци до тях е затруднен. А това затруднява и еднозначните изводи. Със сигурност е известно обаче, че дълго време Сталин не е бил особено загрижен за Ленинград и за снабдяването на града.
Но не бива да забравяме и това: Сталин просто не е можел отведнъж да повярва, че Хитлер е нарушил пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз. Трябвало му е време да реши как да действа. След войната с Финландия и вътрешните чистки съветският офицерски състав е бил силно оредял. А е трябвало да се реагира бързо, тъй като германците са настъпвали на няколко фронта. Така че Сталин е бил принуден да поставя приоритети. От Ленинград са били евакуирани прочути дейци на изкуството - най-известният пример е Шостакович. Извън това обаче през първата зима от блокадата за града не е било направено почти нищо.
ДВ: Какви са били приоритетите на Сталин по време на обсадата на Ленинград?
Бирте Кундрус: В началото най-важно е било просто да бъде удържан натискът. Впоследствие обаче хитлеристката армия се насочва към Москва. Как да постъпи в тази ситуация
намиращият се в Москва диктатор? Ами трябва да стори всичко възможно, за да не му се наложи да бяга от Москва. Ето защо когато германските войски настъпват стремително по всички останали фронтове, него не го е вълнувало особено, че са спрели пред Ленинград. А Хитлер е бързал да окупира страната, преди да настъпят зимните студове. Предполагам, че едва в ранната есен на 1941 година за Червената армия е станало ясно как трябва да действа, а именно - да набира нови войници и да произвежда повече оръжия. Тъкмо затова септември 1941 година представлява повратна точка.
Руснак пусна снимка на Хитлер в „Безсмъртния полк“, хванаха го
ДВ: Неотдавна в Русия бе приет закон, който забранява да се отрича решаващата роля на СССР в победата над фашизма и да се слага знак на равенство между целите и действията на съветското ръководство и на нацистка Германия. Мнозина критици се опасяват, че този закон ще ограничи свободата на историческите изследвания. Как смятате: доколко е важно да се изследва във всички посоки - или все пак има граници, които не бива да се прекрачват?
Бирте Кундрус: Според мен границите, които не бива да се прекрачват, са в сферата на политиката. Но политиката и науката са две различни неща. Струва ми се, че в днешно време с тази война се прави политика, а руското ръководство, начело с Путин, използва политическата интерпретация на историята за свои цели. Имам предвид предварително зададените тълкувания, които били уж необходими, за да „се защити историческата истина“. Но в крайна сметка това означава да не се допускат научни съпоставки. Какво е било поведението на двамата диктатори, какви цели са преследвали Сталин и Хитлер? Или как са действали двете противникови армии - Вермахтът и Червената армия?
Да съпоставяш не значи да слагаш знак за равенство. Напротив: сравнявайки сходствата и различията, учените се опитват да очертаят по-точно контурите на историческите личности. Още повече, че по време на войната и двамата диктатори не са проявявали никакви скрупули.
Нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз е обаче неоспорим факт. Както и това, че агресорът е нацистка Германия. Тъкмо тя е тръгнала на унищожителна война срещу Съветския съюз.
ДВ: Проф. Кундрус, категорията „време“ играе важна роля при изследването на войните, а при всяка блокада времето работи в полза на едни и във вреда на други. Приложимо ли е това правило и към ситуацията в Ленинград?
Бирте Кундрус: Тук е важно да отбележим, че първоначалният план на Хитлер е бил да „изравни града със земята“ - тоест, да го превземе и унищожи. Съгласно стратегията на т.нар. блицкриг тази цел е трябвало да бъде постигната възможно най-бързо - още през есента на 1941 година. Плановете на Вермахта обаче бързо се променят и главна цел на настъплението става Москва. В резултат хитлеристките войски, които вече не са се съмнявали в победата си, са били принудени да спрат пред Ленинград и да заемат изчакваща позиция. За германските войници това е било много странно - те не са можели да си обяснят каква е целта.
Тръмп: Хитлер е направил много добри неща
През 1941 година въпросът за превземането на града остава открит. Не е бил решен и въпросът за съдбата на неговото население. Някои офицери от Вермахта са се питали: Трябва ли да разстреляме 2 милиона души, ако се опитат да напуснат града? Накрая било взето решение да се премине към позиционна война и да бъде затегнат обръчът на блокадата. Това решение довежда до гладната зима на 1941-1942 година.
ДВ: Наистина ли Хитлер не е възнамерявал да превземе Ленинград?
Бирте Кундрус: Хитлер не е имал такова намерение от самото начало - ако под израза „да превземе града“ разбираме ситуация, при която цялото население попада в плен. Това никога не е влизало в плановете на Хитлер. По отношение на Ленинград те не са били изцяло оформени, но е било ясно, че Вермахтът не е възнамерявал да изхранва живеещото там 2-милионно население. Ресурсите на Съветския съюз е трябвало да се превърнат в резерв за Вермахта, за германските войници и изобщо за цялото население на Германия.
ДВ: В Русия е разпространено мнението, че Хитлер не е успял да превземе Ленинград най-вече поради героизма на неговите жители.
Бирте Кундрус: Така е. За това, че населението на града е устояло в условията на неимоверни лишения, заслуга има както самото то, така и градското ръководство. Страшно е дори да си представим какво щеше да се случи, ако хората бяха решили да предадат и себе си, и града. Не знаем точния брой на жертвите - той варира между 600 000 и 900 000: хора, загинали не само от глад, но и при артилерийските обстрели, които Вермахтът редовно предприема. Погрешно е да се смята, че в продължение на цели три години германците са се опитвали да превземат града. Не е било така.
ДВ: Руският публицист Марк Солонин, автор на книга за войната, твърди, че Сталин е можел да организира снабдяването на града по Ладожкото езеро много по-рано. Солонин даже предполага, че Сталин едва ли не е искал германските войски да превземат града и да затънат там, за да отложат настъплението към Москва. Руски историци обвиняват Солонин, че преиначава фактите. Как оценявате Вие тезата му?
Бирте Кундрус: Що се отнася до обстоятелствата по време на войната, важно е да помним кой има достъп до архивите. След разпада на СССР руските архиви бяха отворени, но вече цели двайсет години достъпът на чуждестранни историци до тях е затруднен. А това затруднява и еднозначните изводи. Със сигурност е известно обаче, че дълго време Сталин не е бил особено загрижен за Ленинград и за снабдяването на града.
Но не бива да забравяме и това: Сталин просто не е можел отведнъж да повярва, че Хитлер е нарушил пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз. Трябвало му е време да реши как да действа. След войната с Финландия и вътрешните чистки съветският офицерски състав е бил силно оредял. А е трябвало да се реагира бързо, тъй като германците са настъпвали на няколко фронта. Така че Сталин е бил принуден да поставя приоритети. От Ленинград са били евакуирани прочути дейци на изкуството - най-известният пример е Шостакович. Извън това обаче през първата зима от блокадата за града не е било направено почти нищо.
ДВ: Какви са били приоритетите на Сталин по време на обсадата на Ленинград?
Бирте Кундрус: В началото най-важно е било просто да бъде удържан натискът. Впоследствие обаче хитлеристката армия се насочва към Москва. Как да постъпи в тази ситуация
намиращият се в Москва диктатор? Ами трябва да стори всичко възможно, за да не му се наложи да бяга от Москва. Ето защо когато германските войски настъпват стремително по всички останали фронтове, него не го е вълнувало особено, че са спрели пред Ленинград. А Хитлер е бързал да окупира страната, преди да настъпят зимните студове. Предполагам, че едва в ранната есен на 1941 година за Червената армия е станало ясно как трябва да действа, а именно - да набира нови войници и да произвежда повече оръжия. Тъкмо затова септември 1941 година представлява повратна точка.
Руснак пусна снимка на Хитлер в „Безсмъртния полк“, хванаха го
ДВ: Неотдавна в Русия бе приет закон, който забранява да се отрича решаващата роля на СССР в победата над фашизма и да се слага знак на равенство между целите и действията на съветското ръководство и на нацистка Германия. Мнозина критици се опасяват, че този закон ще ограничи свободата на историческите изследвания. Как смятате: доколко е важно да се изследва във всички посоки - или все пак има граници, които не бива да се прекрачват?
Бирте Кундрус: Според мен границите, които не бива да се прекрачват, са в сферата на политиката. Но политиката и науката са две различни неща. Струва ми се, че в днешно време с тази война се прави политика, а руското ръководство, начело с Путин, използва политическата интерпретация на историята за свои цели. Имам предвид предварително зададените тълкувания, които били уж необходими, за да „се защити историческата истина“. Но в крайна сметка това означава да не се допускат научни съпоставки. Какво е било поведението на двамата диктатори, какви цели са преследвали Сталин и Хитлер? Или как са действали двете противникови армии - Вермахтът и Червената армия?
Да съпоставяш не значи да слагаш знак за равенство. Напротив: сравнявайки сходствата и различията, учените се опитват да очертаят по-точно контурите на историческите личности. Още повече, че по време на войната и двамата диктатори не са проявявали никакви скрупули.
Нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз е обаче неоспорим факт. Както и това, че агресорът е нацистка Германия. Тъкмо тя е тръгнала на унищожителна война срещу Съветския съюз.
