Часовникът над входа завинаги е спрял на 15,15 часа: по това време на 11 април 1945 г. е освободен нацисткият концентрационен лагер Бухенвалд - място за изтезания и убийства. Близо 56 000 души намират там своята смърт, пише Deutsche Welle.
Бухенвалд е бил истински ад - един от най-големите концентрационни лагери в нацистка Германия, където до 1945 год. са избити близо 56 000 души. Зловещият надпис над входа „Всекиму своето“ и днес звучи като предупреждение. Бухенвалд е освободен преди 80 години - на 11 април 1945 година.
Място на ужасите
Мястото на лагера се вижда отдалеч: гористата местност край Ваймар в Тюрингия е на хълма Етерсберг, висок 480 метра. На пръв поглед местността изглежда съвсем идилична. Но това място някога е било изпълнено с ужас. На високото плато се е намирал един от най-големите нацистки концентрационни лагери на германска земя. От 1937 г. до 1945 г. нацистите са интернирали в концентрационния лагер Бухенвалд свои политически противници, комунисти, хомосексуални, евреи, синти и роми, църковни деятели.
Бухенвалд е бил същински ад – едно от многото места, създадени от националсоциалистите за избиване на хора. В Бухенвалд са били затворени и измъчвани около 280 000 души. Тази лагерна система е включвала концентрационния лагер на хълма Етерсберг и повече от 50 по-малки лагера за принудителен труд, разположени в близост до важни за военната машина на нацистите промишлени обекти.
До април 1945 г. в Бухенвалд загиват близо 56 000 души, повечето от които евреи. Освобождаването му е в самия край на Втората световна война. Когато на 11 април 1945 г. първите танкове на американската армия наближават концентрационния лагер, затворниците успяват да организират бунт и да възпрепятстват част от охраната на SS да избяга.
След края на войната Тюрингия остава в окупираната от Съветския съюз част на Германия и много бързо Бухенвалд е превърнат в един от„специалните лагери“ на съветските окупатори, където те на свой ред затварят хора - предимно местни лидери на Националсоциалистическата партия NSDAP, полицейски служители или собственици на фирми, които са наемали принудителни работници. До 1950 г. в Бухенвалд вероятно са загинали още 7 000 души.
"Те се отнасяха с хората като с животни"
Всичко това се случва преди осем десетилетия и днес има малцина живи свидетели на зверствата на нацистите. „Вероятно са останали 15 оцелели, не повече“, казва историкът Йенс-Кристиан Вагнер пред ДВ. Той е директор на Фондация „Мемориали Бухенвалд и Мителбау-Дора“. Оцелелите от ужасите на Бухенвалд ще присъстват на тържественото възпоменание по случай 80-годишнината от освобождаването му.
Преди 20 години - на 60-годишния юбилей присъстваха около 500 оцелели, а за 70-годишнината живите свидетели бяха само около 80, спомня си Вагнер. Сред тях беше и 92-годишният тогава канадски пилот Ед Картър-Едуардс. През лятото на 1944 г. неговият самолет е свален близо до Париж, а той е пленен и изпратен в Бухенвалд, където остава три месеца и половина. „Отнасяха се с хората като с животни“, каза той пред ДВ преди 10 години. Картър-Едуардс е покойник от 2017 година.
„Всеки носи отговорност“
„Всички ние, всеки един гражданин, носи отговорност за това да опазим паметта на жертвите“, казва директорът на мемориала Вагнер и пледира за това всеки да заема позиция срещу расизма, десния екстремизъм и антисемитизма. Сегашните политици той обвинява в това, че в дебата за миграцията някои представители на демократичните партии са говорили почти като десните популисти от „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Вагнер смята това за „огромна грешка“, защото този дебат е направил така, че ксенофобският разказ на крайнодясната партия да изглежда като нещо нормално.
Тюрингия е един от районите на Германия, където АзГ е много силно представена. А на последните парламентарни избори в Германия, проведени на 23 февруари, партията взе 20,8% от гласовете на избирателите и стана втора политическа сила в страната. В Тюрингия тя постигна дори резултат от 38,6% - повече, отколкото във всяка друга федерална провинция. Привържениците на „Алтернатива за Германия“ са склонни да омаловажават престъпленията на нацизма, а някои от тях дори го възхваляват.
Цветните триъгълници показват към коя група спада затворникът. Червеният означава политически затворник, буквата P - поляци. Дълго време смятахме, че хората са научили своя урок от зловещото минало на националсоциализма, но паметта за това минало постепенно избледнява, което е много опасно, казва историкът Йенс-Кристиан Вагнер и разказва за няколко случая на увреждане на имущество на мемориала в Бухенвалд и на отправяни към него заплахи.
Бухенвалд остава като предупреждение към бъдещите поколения – с бившия крематориум, „детския блок“, зловещия „Институт за хигиена на SS“ и с циничния надпис над входа на лагера „Всекиму заслуженото“. Часовникът над него, монтиран на малката кула, завинаги е спрял на 15,15 часа, когато на 11 април 1945 г. лагерът е освободен.
"Малкият лагер" - лагер в лагера
Особено място в Бухенвалд е тъй нареченият „малък лагер“ – нещо като лагер в лагера – а това е било основното място на смъртта. Първоначално в него са били настанявани затворниците, полагащи принудителен труд. А от февруари 1945 г. там намират своята гибел затворниците, прехвърляни към Бухенвалд от концентрационния лагер Аушвиц малко преди той да бъде освободен от съюзниците. За по-малко от сто дни в „малкия лагер“ на Бухенвалд са избити около 6 000 души.
След 1945 година бараките са разрушени, а в епохата на ГДР мястото на „малкия лагер“ е било напълно обрасло с растителност и е оставало незабележимо. По-късно археолози разкриват основите му и сега то е превърнато в място за поклонение пред паметта на жертвите, казва още Йенс-Кристиян Вагнер, директорът на Фондация „Мемориали Бухенвалд и Мителбау-Дора“.
