Не беше чак толкова отдавна времето, когато в този период от годината изпращахме поредния български футболен талант в Европа. Мениджърите работеха усилено и единствено очаквахме да научим къде ще имаме пак наше момче – във Висшата лига, в Бундеслигата или в Примера. Вярно, за феновете не бе много приятно да се разделят с любимците си, но от сърце им пожелаваха на добър час в големия футбол.
Сега, през януари не само почти няма кого да изпратим към силните европейски първенства, а и малкото играчи, които имахме там, се връщат обратно. Божинов преговаря с Ботев Пловдив, Домовчийски се връща в Левски, Рангелов може отново да е в Славия – това са топ трансферните новини през настоящия прозорец. Въобще, движението май вече е в обратна посока.
Всичко това би било чудесно, ако българските отбори бяха толкова атрактивни, заради успехите си или финансоата стабилност. Но истината е друга – нашите футболисти просто вече не са особено желани в големите първенства и нямат друга алтернатива, освен да се приберат у дома. А това никак не е добре. И ако час по-скоро не произведем нови таланти, вратата към големия футбол за родните футболисти ще се затваря все повече и повече.
