Нямам планове да създавам самостоятелен политически проект. Това заяви в ефира на „На фокус” по NOVA Андрей Гюров в първото си телевизионно интервю след загубата на президентските избори.
Той уточни, че няма намерение да създава собствена политическа формация, която би могла да доведе до допълнително разединение в дясната общност.
„В никакъв случай няма да търся самоцелно представителство чрез политически проект, който би довел до разединение на тази общност”, подчерта Гюров.
По думите му все още няма окончателно решение дали ще продължи да се занимава с политика, като не изключи тази възможност.
Гюров за Бюджет 2026: Повече разходи днес, повече проблеми утре (ВИДЕО)
„За това дали ще остана в политическия живот все още няма окончателно решение. Не го изключвам, но във всички случаи, ако реша да продължа напред, то ще бъде с цел да продължа работата от последните пет години, в които съм работил за консолидиране на дясното пространство”, заяви Гюров.
По-рано днес той изрази мнението си в профила си във Фейсбук за обявения от правителството проектобюджет за 2027 г.
Бюджет 2027: данъците ги плащаме днес, дълговете са за утре, реформите ги няма
Андрей Гюров отправи критики към проектобюджета за 2027 г., като заяви, че той предвижда по-високи данъци и осигуровки, значително ново задлъжняване и по-малко публични инвестиции, без да предлага необходимите реформи за по-ефективно управление на държавните средства.
Гюров: Приемаме резултатите, колкото и изненадващи да са те - най-доброто предстои
В позицията си той посочва, че през 2026 г. нетните разходи нарастват с над 10%, а за следващата година се планират близо 2 млрд. евро допълнителни данъци и осигуровки, включително еднократен данък върху свръхпечалбите. Предвидено е и поемането на нов дълг от 8,6 млрд. евро, докато капиталовата програма се свива от 10 на 6 млрд. евро.
По думите на Гюров разходите за лихви по държавния дълг също ще нараснат значително – от 516 млн. евро през 2024 г. до над 1,4 млрд. евро през 2027 г. Той оспорва и посочения дефицит от 3,5%, като уточнява, че това е стойността на касова основа, докато по европейската методология показателят достига 4,3% от БВП.
Според него проблемът в публичните финанси не е в недостатъчните приходи, които през последните 25 години са около 37% от БВП, а в начина, по който се разходват средствата. Гюров предупреждава, че нарастващите задължения ще бъдат прехвърлени към данъкоплатците и следващите поколения, които ще трябва да плащат все повече за обслужването на дълга.
Той поставя под съмнение и прогнозите за растеж на частните инвестиции, потреблението и износа, които трябва да компенсират намаляването на публичните инвестиции. Според него по-високата данъчна и административна тежест за бизнеса, както и свиването на покупателната способност на домакинствата, могат да затруднят постигането на тези очаквания.
Гюров изразява съмнения и относно прогнозата за инфлация от 4%, която според него може да се окаже занижена заради поскъпването на енергията и несигурността в Близкия изток. Той отбелязва, че по-високата инфлация би намалила реалните доходи и потреблението и би влошила конкурентоспособността на българския бизнес.
Като необходими промени Гюров посочва въвеждането на законови ограничения върху разходите и дълга, преглед на разходните програми според постигнатите резултати, гарантиране на публичните инвестиции и осигуряване на повече ресурси и отговорности за общините.
Според него проектобюджетът все още може да бъде променен, а устойчивото управление на публичните финанси е важно за запазването на доходите, работните места и възможностите за инвестиции в бъдеще.