Озоновата дупка в близост до Южния полюс тази година е по-малка, отколкото когато е открита, но това се дължи по-скоро на капризното антарктическо време, отколкото на усилията да се намали замърсяването, предаде АП, позовавайки се на НАСА.
Тази есен средният размер на дупката в защитния озонов слой на Земята е 9,3 млн. кв.км - по-малък, отколкото при откриването й през 1985 г. За сравнение - дупката беше най-голяма през 2006 г. - 26,6 млн. лкв.км. „Това е наистина добра новина - повече озон над полукълбото, по-малко ултравиолетова радиация на повърхността“, казва Пол Нюман от НАСА.
Вулканично изригване причинило озонова аномалия над Арктика
Озоновият слой защитава живота на Земята от вредната слънчева радиация, но хлорни съединения, които могат да се запазят във въздуха 100 години, го разяждат, създавайки изтъняване и дупка над южното полукълбо. Дупката достига максимума си през септември и октомври, преди да изчезне към края на декември и да се появи отново през пролетта в южното полукълбо.
Протоколът от Монреал от 1987 г., подписан от всички държави в света, забрани много от хлорните съединения, използвани в хладилниците и аерозолите. Забраната доведе до смаляване на озоновата дупка, но тазгодишното й рекордно свиване не е плод на тези усилия, отбелязва Нюман.
„Това е просто каприз на времето“, казва Брайън Тун, специалист по атмосферни науки от университета на Колорадо.
Тази есен средният размер на дупката в защитния озонов слой на Земята е 9,3 млн. кв.км - по-малък, отколкото при откриването й през 1985 г. За сравнение - дупката беше най-голяма през 2006 г. - 26,6 млн. лкв.км. „Това е наистина добра новина - повече озон над полукълбото, по-малко ултравиолетова радиация на повърхността“, казва Пол Нюман от НАСА.
Вулканично изригване причинило озонова аномалия над Арктика
Озоновият слой защитава живота на Земята от вредната слънчева радиация, но хлорни съединения, които могат да се запазят във въздуха 100 години, го разяждат, създавайки изтъняване и дупка над южното полукълбо. Дупката достига максимума си през септември и октомври, преди да изчезне към края на декември и да се появи отново през пролетта в южното полукълбо.
Протоколът от Монреал от 1987 г., подписан от всички държави в света, забрани много от хлорните съединения, използвани в хладилниците и аерозолите. Забраната доведе до смаляване на озоновата дупка, но тазгодишното й рекордно свиване не е плод на тези усилия, отбелязва Нюман.
„Това е просто каприз на времето“, казва Брайън Тун, специалист по атмосферни науки от университета на Колорадо.
