Близо 1,8 млрд. лв. за образование и наука са заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост на България.
Основните приоритети в сектора са създаване на STEM среда във всички училища в страната, модернизиране и изграждане на нови образователни институции, включително на детски градини в общините с недостиг на места, както и на центрове за личностно развитие на ученици и младежи. Предвижда се също финансиране на научна и иновативна дейност в БАН и изследователските университети и др.
Повече от 1,3 млрд. лв. са за образователни проекти. Те ще бъдат осигурени изцяло от ЕС. Очакванията са европейските средства за наука да привлекат и частно финансиране.
Малко над 576 млн. лв. са предвидени за създаване на национална STEM система. От тях 20,8 млн. лв. са разчетени за изграждане и оборудване на Национален STEM център като централно звено за обучение на учители. В него се планира изграждане на 10 лаборатории по STEM науки и 10 зали за обучение по STEM. Целта е учителите да придобият практически умения за разработване и прилагане на иновативни учебни часове, въвеждане на нови интегрирани учебни предмети (кръгова икономика, изкуствен интелект и неговите приложения, роботика и др.) и въвеждане на нови методи на преподаване.
Още 17,7 млн. лв. са заделени за три регионални STEM центъра в съществуващите бази на Националните детски комплекси в с. Ястребино и в с. Ковачевци и Олимпийския център „Св. Иван Рилски“ в Хисаря.
Основната част от средствата за STEM системата са предвидени за училищата, които досега не са финансирани по националната програма на Министерството на образованието и науката (МОН) за изграждане на STEM среда. Нови 1980 училища в страната ще могат да изградят STEM кабинети. Сумите ще се отпускат според броя на учениците и варират от 50 хил. лв. за най-малките училища с до 50 деца до 600 хил. лв. за най-големите – с над 1000 деца. За други 263 училища в страната, които вече са финансиране по националната програма на МОН, са предвидени малко над 36 млн. лв. за разширяване на STEM средата.
Планът предвижда над 93,6 млн. лв. за изграждане на високотехнологични класни стаи. Сумите, за които ще могат да кандидатстват училищата, отново ще зависят от броя на децата и варират от 10 хил. лв. за най-малките училища до 80 хил. лв. за най-големите. Тук са предвидени за финансиране 2243 училища.
Най-голямото перо за образование в Плана се предвижда за модернизиране на образователните институции за качествена среда за учене и иновации – близо 680 млн. лв. От тях 380,4 млн. лв. са за ремонт, обновяване и оборудване на 73 детски градини и 94 училища. Двадесет и четири професионални училища ще се превърнат в интердисциплинарни учебни центрове за обучение в приоритетни икономически сектори с акцент върху дигитализацията и зелените технологии. Ще се наблегне върху връзката с интелигентната специализация и надграждането на традиционните индустрии (транспорт, селско стопанство, производство и т.н.) за дигитална и зелена трансформация. Ще се подкрепят също нововъзникващи индустрии като зелена енергия, роботика, производство на електрически превозни средства и др.
За изграждане на нови 10 детски градини и 10 училища в общини, в които има недостиг на места, са предвидени 76.5 млн. лв. Планира се да се отворят около 2000 нови места в детските градини и още толкова в училищата.
Друг приоритет е програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации. Предвидените средства за това са 411 млн. лв. Близо 240 млн. лв. ще отидат в изследователските висши училища.
До дни Министерският съвет ще одобри първия списък с изследователските университети. Планира се те да получават субсидия за научна и иновационна дейност в размер до 40% от тази за обучение. Останалите висши училища също ще получат средства за тази цел от националния бюджет.
Над 52 млн. лв. са предвидени за повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии. Ще се развиват Единният център за иновации и Центърът за обучение на БАН.
Основните приоритети в сектора са създаване на STEM среда във всички училища в страната, модернизиране и изграждане на нови образователни институции, включително на детски градини в общините с недостиг на места, както и на центрове за личностно развитие на ученици и младежи. Предвижда се също финансиране на научна и иновативна дейност в БАН и изследователските университети и др.
Повече от 1,3 млрд. лв. са за образователни проекти. Те ще бъдат осигурени изцяло от ЕС. Очакванията са европейските средства за наука да привлекат и частно финансиране.
Малко над 576 млн. лв. са предвидени за създаване на национална STEM система. От тях 20,8 млн. лв. са разчетени за изграждане и оборудване на Национален STEM център като централно звено за обучение на учители. В него се планира изграждане на 10 лаборатории по STEM науки и 10 зали за обучение по STEM. Целта е учителите да придобият практически умения за разработване и прилагане на иновативни учебни часове, въвеждане на нови интегрирани учебни предмети (кръгова икономика, изкуствен интелект и неговите приложения, роботика и др.) и въвеждане на нови методи на преподаване.
Още 17,7 млн. лв. са заделени за три регионални STEM центъра в съществуващите бази на Националните детски комплекси в с. Ястребино и в с. Ковачевци и Олимпийския център „Св. Иван Рилски“ в Хисаря.
Основната част от средствата за STEM системата са предвидени за училищата, които досега не са финансирани по националната програма на Министерството на образованието и науката (МОН) за изграждане на STEM среда. Нови 1980 училища в страната ще могат да изградят STEM кабинети. Сумите ще се отпускат според броя на учениците и варират от 50 хил. лв. за най-малките училища с до 50 деца до 600 хил. лв. за най-големите – с над 1000 деца. За други 263 училища в страната, които вече са финансиране по националната програма на МОН, са предвидени малко над 36 млн. лв. за разширяване на STEM средата.
Планът предвижда над 93,6 млн. лв. за изграждане на високотехнологични класни стаи. Сумите, за които ще могат да кандидатстват училищата, отново ще зависят от броя на децата и варират от 10 хил. лв. за най-малките училища до 80 хил. лв. за най-големите. Тук са предвидени за финансиране 2243 училища.
Най-голямото перо за образование в Плана се предвижда за модернизиране на образователните институции за качествена среда за учене и иновации – близо 680 млн. лв. От тях 380,4 млн. лв. са за ремонт, обновяване и оборудване на 73 детски градини и 94 училища. Двадесет и четири професионални училища ще се превърнат в интердисциплинарни учебни центрове за обучение в приоритетни икономически сектори с акцент върху дигитализацията и зелените технологии. Ще се наблегне върху връзката с интелигентната специализация и надграждането на традиционните индустрии (транспорт, селско стопанство, производство и т.н.) за дигитална и зелена трансформация. Ще се подкрепят също нововъзникващи индустрии като зелена енергия, роботика, производство на електрически превозни средства и др.
За изграждане на нови 10 детски градини и 10 училища в общини, в които има недостиг на места, са предвидени 76.5 млн. лв. Планира се да се отворят около 2000 нови места в детските градини и още толкова в училищата.
Друг приоритет е програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации. Предвидените средства за това са 411 млн. лв. Близо 240 млн. лв. ще отидат в изследователските висши училища.
До дни Министерският съвет ще одобри първия списък с изследователските университети. Планира се те да получават субсидия за научна и иновационна дейност в размер до 40% от тази за обучение. Останалите висши училища също ще получат средства за тази цел от националния бюджет.
Над 52 млн. лв. са предвидени за повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии. Ще се развиват Единният център за иновации и Центърът за обучение на БАН.
