Над 60 процента е смъртността в резултат на сърдечно-съдови заболявания. Около 2 млн. – 2,5 млн. българи имат сърдечно-съдови заболявания. Когато човек се разболее трябва да приема адекватни лекарства. Предстоят много важни дни – Коледа, Нова година. Ще има много храна, много алкохол и много емоции. Как всичко това се отразява на нашето тяло, какво става с нашето сърце – най-важният ни и най-верен приятел? Отговорите на тези въпроси дава в „Ники Кънчев шоу”, в рубриката „Доктор – ох, боли!”, реализирана с подкрепата на Actavis, д-р Борислав Георгиев. Той е главен асистент по кардиология в Национална кардиологична болница.
Да започнем с профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Има ли статистика и в български, и в световен мащаб? Какви са сърдечните заболявания за съвременния човек и в частност за българина?
Предлагам да завъртим всичко около коледните празници. Ще говорим не за сухата статистика, а ще си говорим какви са рисковете около празниците. Статистиката е страшна, защото това е математика. Сърдечно-съдовите заболявания се увеличават като процент, защото намалява смъртността от много други заболявания. Затова те са водещи, защото благодарение на съвременните антибиотици, благодарение на начина на живот, на грижата на обществото за населението, е намаляла смъртността. В момента средната продължителност на живота е доста по-голяма от тази в началото на миналия век. От статистическа гледна точка, над 60 процента е смъртността в резултат на сърдечно-съдови заболявания. Около 2 млн. – 2,5 млн. българи имат сърдечно-съдови заболявания. Всеки от нас или около себе си има поне двама от трима души, или един от трима, които имат някакви оплаквания от сърце. Сърдечно-съдовите заболявания растат с възрастта. Застаряването на населението е свързано с повишаване на тяхната честота. Например, хипертонията при младия човек – 20-30-годишните е около 10 процента. При хората над 70 години може да е над 70 процента. Колкото по-възрастен и по-стар е един човек, толкова по-голяма вероятност има да е с едно или няколко сърдечно-съдови заболявания.
Докторе, търпиш ли провокации?
Да, разбира се.
Има ли чувство за хумор в сърдечно-съдовите заболявания?
Няма голямо чувство за хумор, защото те са с голяма смъртност, така че няма какво да се шегуваме. Има случаи, от практиката всеки лекар е имал, в които има смешни моменти. Хубавото в кардиологията е, че все пак успяваме да помогнем и да удължим живота на хората или поне да се чувстват добре.
Аз ще се опитам да вкарам малко чувство за хумор. Има ли някаква връзка между гърдите на жената и сърцето?
Не, няма. Има връзка само в записа на електрокардиограмата, защото отдалечава сърцето от електродите на ЕКГ-то. Искам да обърна внимание върху един проблем при жените. Това са така наречените бричове. Това е един голям проблем. Много жени смятат, че са с повишен риск. Това е тип целулит, тип мазнина, която е различна от мазнината в корема. Опасното за човека е повишената мазнина в корема, не повишеният целулит. Целулитът не увеличава риска на сърдечно-съдови заболявания, докато кафявата мастна тъкан в корема значително увеличава риска за атеосклероза, инфаркт, инсулт. Препоръчва се да внимаваме каква е нашата обиколка на талията, т.е. коремната ни обиколка и да се намалят онези неприятни мазнини – не целулитът, не бричовете, а мазнините в корема.
Има ли стресът и модерният начин на живот отношение към профилактиката на сърдечносъдовите заболявания и към самите заболявания?
