Мария Кюри е най-известната жена в света на академичните науки, получила Нобелова награда за физика през 1903 г. и за химия през 1911 г. Родена в Полша, но работила във Франция, тя има заслуга за ранното изучаване на радиоактивността, откриването на радия и полония и изнамирането на начини за прилагане на радиологията в медицината.
Но преди да се превърне в символ на еманципираната жена учен и да извърши истински преврат в световната наука Мария Кюри преживява унижения и глад.
Родена е във Варшава на 7 ноември 1867 година. Уникалните способности на момиченцето удивяват близките и познатите на фамилията още от най-ранната му възраст.
Притежава феноменална памет и необуздана жажда за знания
Никой обаче не предполага, че дъщерята на многодетния учител по физика Владислав Склодовски Мария ще стане директор на Института по радий, професор в Сорбоната, двукратен нобелов лауреат и ще бъде един от знаменитите учени, извършили истински преврат в световната наука. Но преди всичко това на гениалната жена й се налага да преживее унизителна бедност и глад, да преживее мъчителни лишения, да загуби близки.
През есента на 1891 година е приета във факултета по естествознание в Сорбоната. През 1893 година завършва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за изследвания в сферата на магнетизма. Нуждаела се от лаборатория, в която да върши работата и общ приятел я запознава с френският физик Пиер Кюри. Двамата се превърнали в страхотен научен тандем
Мария и Пиер живеят и работят в пълен синхрон
През 1898 година семейство Кюри открива полония и радия, изследва радиоактивните излъчвания и въвежда термина „радиоактивност". За постижения в областта на изследването на радиоактивността през 1903 г. съпрузите получават Нобелова награда по физика, стават световно признати, а Пиер е назначен за шеф на катедрата по физика в Сорбоната.
И изведнъж всико се срутва, когато на 15 април 1906 г. Пиер Кюри загива.
Работата се превръща в единствения й отдушник.
Мария Кюри разработва методите на радиоактивните измервания. Благодарение на научните й изследвания и открития са създадени първите медицински рентгенови апарати.
Втората си Нобелова награда Мария получава през 1911 г., като по нейно желание за нея е номиниран и покойният Пиер Кюри.
Мария умира през 1934 година, явно от лъчева болест - макар тогава тази диагноза да е непозната за лекарите.
А през 1995 година съпрузите отново се събират - останките им са пренесени в парижкия Пантеон и погребани един до друг.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Алберт Айнщайн - един от най-брилянтните умове на човешкия род
Портретъ: Дисидентът Георги Марков
