"Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли."
Това са думи на Алберт Айнщайн. Той получава Нобеловата награда през 1921 година за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фото-електричния ефект. Той е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността, професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за "Личност на второто хилядолетие".
Историята на един от най-гениалните хора, живели някога, започва на 14 март 1879 година в градчето Улм в Кралство Вюртемберг. Израства в светско еврейско семейство. Баща му Херман Айнщайн е бил инженер, а майка му Полин Кох е била домакиня. Учи в Мюнхен, като в училище имал затруднения.
Средата на 90-те години цялото семейство Айнщайн се преместило в Милано.
От Италия Алберт кандидатства в Политехническия университет в Цюрих, като там го приели заради необичайно високите резултати по математика и физика, въпреки че се провалил по останалите предмети. Малко по-късно Айнщайн става гражданин на Швейцария.
1905 година е чудотворната година за Айнщайн. Той публикува 4 труда в най-елитното издание по физика за онова време. Те били за фотоелектричния ефект, теорията на относителността, Брауновото движение и връзката между материя и енергия. Точно от четвъртият му труд е най-известното уравнение на всички времена E=mc2 (Енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат), което в общи линии ни казва, че много малко материя може да се превърне в огромно количество енергия, от където се родела идеята за ядрените оръжия.
Потвърдиха теорията на Айнщайн - има гравитационни вълни
Известният квантов теоритик Макс Планк подкрепя труда на Айнщайн и по този начин, Алберт печели много внимание и става известен.
Теорията на относителността завършил напълно през ноември 1915 година, като мнозина, включително и той самият, смятат именно нея за кулминацията на научната му кариера.
През 1921 година Айнщайн печели Нобеловата награда по физика.
През 1933 година Айнщайн заминава за Щатите и става преподавател в университета Принстън. Там започва да работи върху универсална теория, която да обедини всички физични закони. През 1939 година Айнщайн пише писмо лично до президента Рузвелт, като го предупреждава, че нацистите може да са разработили ядрено уръжие и съветва президента да разработят такова оръжие. По-късно Айнщайн казва, че съжалява за известното уравнение и че му се е искало да не го е създавал, след като вижда какви са пораженията в Хирошима през 1945 година.
11 октомври: Айнщайн описва в писмо до Рузвелт възможността да бъде произведена атомна бомба
На 17 април 1955 година Айнщайн получил аневризъм на аортата. Веднага е откаран в медицинският център на Принстън, но отказал да бъде опериран. "Искам да си отида, когато аз искам." и "Безвкусно е да се удължава живота изкуствено. Свършил съм си работата, време е да си отида. Ще го направя елегантно", казва той. Умира на следващата сутрин - 18 април, 1955 година на 76 годишна възраст.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Стивън Хокинг живее без страх от смъртта
Томас Едисън - великият изобретател
Уолт Дисни - един необикновен творец
Портретъ: Дисидентът Георги Марков
