Автор: Явор Николов, блогър в Log.bg
Хлебарките по принцип нямат собствени имена. Някак не би било рационално при положение, че се раждат по 28 до 56 наведнъж. За да избегнем ненужните повторения, ще наречем героя в нашата история Христо. Той си беше най-обикновена blattella germanica, черен на цвят и с дължина около сантиметър. Голямата част от живота си беше прекарал в един стар телевизор София 81 кг, помещаващ се в панелка. След ред неприятни събития той беше напуснал тази квартира в търсене на по-добър живот. След седмица из каналите, Христо най-накрая изпълзя в една вана (помещаваща се в квартал „Манастирски ливади”, блок 4, апартамент осми). Господи каква вана беше! Производство на чешката фабрика Ravak, с хидромасаж, дръжки и три декоративни панела. Това, подобно на цената от 10 хиляди лева нямаше как да бъде известно на Христо, но е добре да се знае. Той продължи разходката си из помещението и направо му се зави свят от гледане – то не бяха душ кабини, то не бяха едни плочки... Направо на Христо му мина през главата дали пък ония тръби долу не са били напръскани с нещо, та сега да е попаднал в Рая.
Вратата на банята беше отворена, а, както е известно, хлебарките са любопитни същества и пътешествието нямаше как да не продължи. Коридорът беше изпълнен в леко бароков стил – различни картини и снимки красяха стените, поставени в масивни дървени рамки с вътрешно осветление. В този момент на Христо щяха да му паднат антените – на много главно място беше разположена снимка на собственика на дома, увековечен с работни дрехи на фона на комбинат „Кремиковци”. Да, това беше жилището на синдикалния лидер Дерибеев! Май не съм споменавал, но Христо беше една много осведомена хлебарка и си имаше любими лица от новините по телевизията. Силното екранно присъствие и решителността да бъдат защитавани до край работническите интереси нямаше как да убягнат на зрителя, без значение от броя на неговите крака. Еуфорията завладя Христо още по-силно, когато чу говорещ по телефона глас от спалнята. „Няма как, такива срещи веднъж в живота стават”, помисли си хлебарката. На Христо му трябваха около 15 минути, за да прекоси хола, който впрочем беше с площ от 75 квадратни метра, италианска мебелировка и огромен прозорец, през който се виждаше нощна София. Според Христо беше нормално силните на деня да живеят малко по-нашироко от останалите. Освен това, от гледната точка на една хлебарка, мезонет от 200 квадратни метра с множество скъпи мебели и електроуреди е твърде близо до представата за идеален дом. Най-накрая Христо стигна до стаята. Дерибеев беше легнал на огромната спалня и обсъждаше нещо по мобилния си телефон, а до него едно голо младо момиче четеше с видим интерес поредната последна книга на Георги Стоев. Христо вътрешно усещаше огромното желание да отиде при своя идол, да го поздрави и да поговорят за проблемите на деня. Тогава се обади болезненият спомен за случилото се с майка му, когато се опита да съобщи на предишната хазяйка, че пералнята е протекла. Нашият герой реши само да погледа Дерибеев отстрани. Напрежението дойде малко в повече на Христо и той започна нервно да дъвче парче тапет. Деловият разговор на синдикалиста беше по повод протеста против спирането на комбината. От другата страна на слушалката беше някой си Генерал, който живо се интересуваше от случващото се. Христо наостри антени... Половин час по-късно определено му се искаше да не го беше правил. Работниците, който не са получавали заплати от половин година, щели да бъдат предизвикани от полицията, за да се получи кървава баня, политическа криза и накрая Генерала да вземе властта. Дерибеев щял да стане министър в замяна на своята помощ. Христо пак се огледа – целият лукс на този дом му се видя не една, а няколко идеи по-гаден. Гаден като мазния смях на министъра след като затвори телефона. Не, Христо принципно беше аполитична хлебарка, която не одобряваше левите социални теории. Просто това да си от силните на деня, криейки се зад слабите е някак... гадно. Христо мълчаливо се върна в банята и се запъти към канала.
