В началото на 2011 г. ще станат ясни филмите, които са номинирани в различни категории за престижната филмова награда „Оскар". Този път по-внимателно ще следим категорията „Най-добър анимационен филм" и ще стискаме палци да бъде номинирано канадското предложение „Дневниците на Липсет".
Това е анимация за живота на канадския филмов режисьор Артър Липсет, който се самоубива на 50-годишна възраст заради депресия. Лиспет е известен с авангардните си филми, които не се харесват на всеки. Вероятно не на всеки ще се хареса и филмът за режисьора, но насочваме вниманието си към него, защото той е дело на българина Теодор Ушев. Той е от Кюстендил, но от 11 години живее в Канада, а творбата му е избор на Канадския филмов борд за номинация за „Оскар" за анимация.
Пред Дарик Теодор обясни защо разказва живота точно на Липсет: „По някаква случайност, когато аз дойдох в Монреал, се оказах на същата улица, на която той е живял. Това е филм общо взето за терзанията на артиста за това как той отразява света около него. Това е филм за невъзможността на художника, който е свръхчувствителен да възприеме заобикалящия го свят и са отрази и да живее в хармония с него".
Решението на Канадския филмов борд да избере точно този филм за канадско предложение за участие в „Оскар"-ите изненадва и Теодор: „Да, изненада ме, защото моите филми не са лесни за възприемане и не са филми, които биха се харесали на Академията. Прекалено са агресивни и прекалено са отвъд линията на възприемчивост. Не мислех, че имам някакви шансове дори за номинация, но след като са го избрали, явно са видели, че има някакъв шанс".
Бащата на Теодор Ушев е един от най-известните художници в Кюстендил и може би заради това и Тео тръгва по този път: „Когато си закърмен с тази среда и мириса на боички, колкото и да е шаблонно казано, много е трудно да правиш нещо друго. Аз се опитах да правя нещо друго, но не се получи, явно това ми е била съдбата и съм доволен. Когато бях малък баща ми беше част от една група, която бяха доста непокорни и буйни, и се опитваха да правят изкуство, което не се харесваше на официалната власт. И естествено си имаха проблеми заради това. За него не беше много лесно да се бори с тази среда, и мисля, че най-накрая средата победи неговото желание да надскочи себе си. Той спря да рисува 80-те години още и много от неговите колеги избягаха на запад".
Сега самият Тео живее в Канада, но не се смята за имигрант: „Беше низ от случайности. Аз спечелих няколко пъти подред една награда за дизайн и те ме поканиха да дойда в Канада. Видях се с приятели, идвах като турист три пъти, и ми хареса спокойствието. И точно тогава бях в един период от живота си, в който беше трудно да се живее в България, не от икономическа гледна точка, а просто имах много работа и всичко беше много нервно. И се работеше много. И си казах, че, или трябва да променя нещо в живота си и да започна всичко от нулата, или ако остана - ще бъде пагубно за мен, защото усетих как потъвам в една комерсиална дупка - да работя за клиенти, а не за себе си. Да работя неща, които ме принуждават да работя, а не това, което аз искам".
Тео продължава да работи в Канада и в края на разговора ни казва, че всъщност има връзка и с Дарик - бившата ни колежка Бояна Асенова е негова сестра.
