На 24-и юни празнуваме Еньовден. Празникът е наричан още и Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Това е и причината много от поверията и обичаите на Еньовден да са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

На този ден църквата почита рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" – за всички болести и за, болестта без име.

билки
iStock/Getty Images

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

Празнуват всички с името Яне, Яна, Яница, Енчо, Еньо, Йоан, Дилян, Деян, както и всички, които носят имена на билки.