"Ей, Гриша" е заглавието на текст на Йордан Радичков, публикуван във вестник "Култура", в памет на неговия приятел Григор Вачков. "Ей, Гриша" е и името на т.нар. вечер на спомените, с която ще бъде отбелязана 30-годишнината от смъртта на един от най-обичаните ни актьори. Все негови любими хора ще се съберат на камерната сцена на Сатиричния театър, за да си спомнят за един от основателите му.
Вечерта на спомените (днес) ще включва прожекции на откъси от филми на Григор Вачков, показване на снимки от спектакли, в които той е участвал, разкази на колеги, с които е работил през годините.
Театроведът Никола Вандов е сред основните мотори на събитието. Един от ярките негови спомени за Григор Вачков е от детските му години. Актьорът посетил дома на родителите му, а той бил толкова впечатлен, че на следващия ден разказал за това на всичките си съученици.
Никола Вандов: В малкото ни антре той като влезе и то цялото се изпълни. Самият факт, че човек, който знаем от екрана, който е толкова обаятелен, е идвал у нас, ръкувал се е с мен, щипнал е бузката ми, то тези неща се помнят.
Никола Вандов: Григор Вачков имаше някаква особена способност да прави хората щастливи от това, че са се срещали с него, че са го гледали на екрана. Невероятна личност беше, просто личност. Сега биха го нарекли self made човек. Той абсолютно сам се направи. От някаква Трънчовица, завършил лозаро-винарски техникум, не знам колко книги прочел като млад, но пък черпил от всичко, което е около него. Като тайфун беше побрал в себе си всичко околно и след това преработено в таланта му, който раздаваше на хората. Много обичаше хората. Все пак това май е най-важното му качество.
Когато и дъщерята на Гришата Мартина Вачкова пожелала да стане актриса, не посмяла да каже на баща си за това. Страхувала се, че не притежава талант като неговия.
Мартина Вачкова: Той непрекъснато ми казваше: "Не гледай моята съдба, Мартинче, аз съм един страхотен късметлия. Гледай другите актьори, които мислят за това защо тази роля не е на мен, а на него, и си мисли за това, че ние сме, на едната ти ръка се броим, късметлиите и щастливите артисти".
Григор Вачков никога не е виждал дъщеря си на сцената, но двамата се засичат на два пъти в киното. Първият път в "Гибелта на Александър Велики", когато Марта е само на 9. Години по-късно Георги Дюлгеров ги снима в "Мера според мера".
Мартина Вачкова: Имаше един страхотен епизод, в който аз, слава богу, на зрели мои години, и на последните дни на моя баща, видях как той снима. За баща ми нямаше студено ми е, нямаше схванах се, нямаше духа ми, нямаше пече ми този прожектор. Видях как стиска зъби, как е като един железен човек, но със сърце обаче. И с такава сила, с такава концентрация страхотна. Аз си виках: Господи, колко трудно нещо. Тогава се прибрах от тези снимки и казах на майка ми, че ако баща ми оживее след този филм, това ще е чудо. И той след три дни си отиде. Аз видях, че е много, много трудно и че това му коства страшно много.
Никола Вандов: Просто съжалявам, че не е между нас. Страхотно липсва на театъра, въобще на българския театър, не само на Сатиричния, на духовността ни. Той може би можеше да ни даде кураж да преживеем тази продължаваща агония толкоз време. Той щеше да ни каже, че все пак има неща, които не са изчезнали и си струва да се обръщаме по-често към тях, за утеха и упование.
