Радина Кърджилова е една от най-интересните млади актриси. За нея се заговори най-вече покрай участието й в сериала "Стъклен дом", където играе Сиана, но истинският й дебют в киното предстои. Той е във филма "ТИЛТ" на режисьора Виктор Чучков-син, който тръгва по кината у нас от 11 февруари. В него участват още Явор Бахаров, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Георги Стайков, Филип Аврамов.
За дебюта си в "ТИЛТ" Радина Кърджилова говори в предаването "Киното в мен" на Дарик.
"ТИЛТ" е дебютният ти игрален филм, а за една актриса е много важно с какво ще започне в киното. Ти как разбра, че това трябва да е първият ти филм?
То не е точно да го разбереш, а по-скоро е въпрос на усещане.
Какво усети?
Усетих, че "ТИЛТ" е нещо мое, нещо, в което съм вложила от себе си. Мислила съм за него, разсъждавала съм, искала съм да се получи. Вложила съм любов и много старание в този проект. "ТИЛТ" е първата стъпка. Оттам нататък каквото стане.
Как те взеха в "ТИЛТ", имаше ли кастинг? Разкажи какво се случи преди да започнете да снимате.
Кастингът продължи две години. Това беше нещо страшно. Доколкото знам Виктор е оглеждал около 600 момичета, първоначално само по снимки. После в един момент е започнал да идва и в НАТФИЗ, да гледа представления. Нашият клас отидохме при него още когато сценарият на филма беше коренно различен от този, по който всъщност беше заснет "ТИЛТ". Моята героиня по-голямата част от филма въобще не говореше. На първия кастинг Виктор ми беше казал само с няколко думи за какво става въпрос, защото зад мен чакаха още примерно 20 момичета, а и щяха да идват още 20. След това мина година. Виктор започна да идва в НАТФИЗ, викна ни в неговия офис да започнем да работим вече по съвсем друг сценарий, със съвсем други сцени. Доста дълго време се въртяхме четири, пет момичета на една роля. После мина половин година. Един ден ми се обади и ми каза да отида да направим някаква фотосесия. Направиха ни жестоки фотографии на мен, Явор, Ивайло и Ованес. Аз се чудих какво става, но Виктор е много потаен, нищо не казва. Стои, гледа, усмихва ти се, вика "да, добре", "благодаря ти". А аз чакам да чуя нещо конкретно - аз ли съм, не съм ли. В един момент пак ни се обади, покани ни в офиса и там видяхме снимките си, които бяха закачени една под друга. Първо на мен, после на Явор, Ивайло и на Ованес. И тогава, когато ги видяхме ни стана ясно, че сме ние.
Какво усети в първия момент?
Много хубаво ми стана. Стана ми готино. После работихме два месеца на маса, което беше много важно. Беше много важно, защото да се опиташ да изградиш тази любов между двама души, която в един момент става абсолютно саморазрушителна, това са неща, които са много сложни. Гледахме страшно много филми, обсъждахме сега тука защо така е написано, защо я казваш тази реплика. Сигурно всеки като гледа един подобен филм и си казва: Абе то това е много лесно, толкова лесни ми изглеждат нещата. Въобще не е така. Трудно е. Това е едно отдаване, двумесечно, дори и повече, мислене, разсъждаване, четене, гледане на филми, влизане в образ. Наистина го изживяваш. И когато всичко свърши, все едно нещо се е махнало от теб. На мен тогава ми стана много мъчно.
Още киноистории от Радина Кърджилова очаквайте тази неделя (30 януари) в "Киното в мен" от 12:30 до 14:00 по Дарик.
