Намаляването на снежната покривка застрашава достъпа до питейна вода на редица популации, съобщи АФП, позовавайки се на научно изследване, публикувано в сп. "Нейчър".
Учени от университета "Дартмут" са изработили климатични модели, използвайки данни от четири десетилетия, свързани с наблюдения над снеговалежа и дебелината на снежната покривка през март, когато започва топенето.
Според техните заключения 80 процента от снежната маса на Северното полукълбо се намира в много студените региони, където средната зимна температура е под минус 8 градуса по Целзий. Там снежната покривка е малко или изобщо не е засегната от климатичните промени. Останалите 20 процента са в по-топлите региони, където всяко минимално повишение на температурата води до все по-големи загуби на сняг. Четирима на всеки петима жители на Северното полукълбо живеят региони, зависими от снежната покривка.
Югозападната и североизточната част на САЩ, както и Централна и Източна Европа вече отбелязват 10 до 20 процента намаляване на снежната покривка на десетилетие от 80-те години досега. Малко сняг означава малко вода след топенето през пролетта и малко захранване на реките, потоците и почвата.
Речните басейни около Мисисипи и Дунав, в районите на които живеят съответно 84 и 92 млн. души, отбелязват спад от 30 до 40 процента на обема на водата.
До края на 21-ви век предвиждаме почти пълна липса на сняг в тези региони, каза водещият автор на изследването Александър Готлиб, докторант в университета "Дартмут".
Затоплянето води и до все повече зимни дъждове вместо снеговалеж, които могат да доведат до наводнения. Снегът "се съхранява" по високите места до пролетта и лятото, когато населението има нужда от вода.
Загубата на сняг ще засегне и ски туризма.
Трансформацията на снега в дъжд ще навреди на екосистемите и ще благоприятства разпространението на паразити. Горските масиви ще стават все по-уязвими на пожари заради засушаването в сезоните на топене на снега.
Учени от университета "Дартмут" са изработили климатични модели, използвайки данни от четири десетилетия, свързани с наблюдения над снеговалежа и дебелината на снежната покривка през март, когато започва топенето.
Според техните заключения 80 процента от снежната маса на Северното полукълбо се намира в много студените региони, където средната зимна температура е под минус 8 градуса по Целзий. Там снежната покривка е малко или изобщо не е засегната от климатичните промени. Останалите 20 процента са в по-топлите региони, където всяко минимално повишение на температурата води до все по-големи загуби на сняг. Четирима на всеки петима жители на Северното полукълбо живеят региони, зависими от снежната покривка.
Югозападната и североизточната част на САЩ, както и Централна и Източна Европа вече отбелязват 10 до 20 процента намаляване на снежната покривка на десетилетие от 80-те години досега. Малко сняг означава малко вода след топенето през пролетта и малко захранване на реките, потоците и почвата.
Речните басейни около Мисисипи и Дунав, в районите на които живеят съответно 84 и 92 млн. души, отбелязват спад от 30 до 40 процента на обема на водата.
До края на 21-ви век предвиждаме почти пълна липса на сняг в тези региони, каза водещият автор на изследването Александър Готлиб, докторант в университета "Дартмут".
Затоплянето води и до все повече зимни дъждове вместо снеговалеж, които могат да доведат до наводнения. Снегът "се съхранява" по високите места до пролетта и лятото, когато населението има нужда от вода.
Загубата на сняг ще засегне и ски туризма.
Трансформацията на снега в дъжд ще навреди на екосистемите и ще благоприятства разпространението на паразити. Горските масиви ще стават все по-уязвими на пожари заради засушаването в сезоните на топене на снега.
