Министерството на финансите изпрати до Европейската комисия и Еврогрупата проекта на бюджетен план на България за 2027 г. С това страната ни изпълни в срок задължението си да представи документа до 15 октомври като държава-членка на еврозоната.
Това е първият бюджетен план, който България представя като пълноправен член на еврозоната, в която се присъедини на 1 януари 2026 г. Документът е изготвен съгласно европейските изисквания и отразява основните фискални параметри за следващата година.
Проектът е разработен въз основа на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, одобрена от Фискалния съвет.
Ограничаване на дефицита и нарастването на дълга
Сред основните акценти в плана са мерките за излизане от процедурата при прекомерен дефицит, открита за България от Съвета на ЕС на 10 юли 2026 г.
Министерският съвет одобри бюджетния план на България за 2027 г.
Документът изпълнява и ролята на официален доклад за предприетите действия. В него страната представя мерки и реформи в изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС за коригиране на дефицита до референтната стойност от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2029 г.
Основният фокус на Бюджет 2027 ще бъде трайното оздравяване на публичните финанси, ограничаването на държавните разходи, свиването на бюджетния дефицит и намаляването на новия дълг спрямо предходните години. Не се предвижда промяна на основните данъчни ставки.
Увеличение на пенсиите и заплатите
В проекта са заложени увеличение на пенсиите с около 8%, ръст на възнагражденията в бюджетната сфера с 5% и повишение на заплатите на педагогическите специалисти със 7,5%.
Предвижда се и подкрепа за семействата с деца чрез увеличение на детските надбавки и данъчните облекчения.
Повече средства за образование, здравеопазване и сигурност
Допълнителни ресурси ще бъдат осигурени за образование, здравеопазване, култура, спорт и сигурност. Планирани са и значителни инвестиции в отбранителните способности на страната, включително в антидрон системи и противовъздушна отбрана.
Сред предвидените мерки са още оптимизация на администрацията, реформа в ТЕЛК с цел по-добър контрол върху разходите и насърчаване на публично-частните партньорства при инфраструктурни проекти.
