С наближаването на „най-страшния“ ден в света – Хелоуин, новото предаване "История на ужаса" показа известния американски режисьор и актьор Куентин Тарантино в различна светлина - с детските му страхове и това, което го е вълнувало в младостта.
Това, което често го е държало буден през нощта, е била новината за издирвани престъпници в Лос Анджелис.
„Показваха снимка на престъпник и описваха ужасните му престъпления: Той е някъде близо до вашия град. Ако го видите, не се опитвайте да се приближите до него. Обадете се на властите. И тогава стоях буден до пет или шест часа през нощта, представяйки си как този човек влиза в дома ми и убива цялото ми семейство. Нямаше нищо, което да ме плаши повече от това. Точно преди случая с Менсън имаше сериен убиец, който убиваше хора с чук в целия Лос Анджелис. И това ме плашеше много!“, разказа Тарантино.
Все пак още като тийнейджър той осъзнал разликата между реалността и филмите, а след това станал фен на мистичните, криминалните и филмите на ужасите.
Филмът "Дълбоко чевено" ("Profondo rosso", 1975), на италианеца Дарио Ардженто, изиграл първата значима роля в това отношение. „Дори не знаех, че е италиански филм. Отидох сам на кино и видях едно след друго всички тези ужасни и ужасни убийства - чист садизъм. Не просто огромно количество кръв, но и най-силния саундтрак, който някога съм чувал във филм... Всичко просто те удря... Беше абсолютно вълнуващо", казва той.
Тарантино разкри и идеите за следващия си 10-ти филм, който може да е в жанра на ужасите. Проектът ще бъде последния игрален филм на Тарантино, освен ако той не промени мнението си отново.
Това, което често го е държало буден през нощта, е била новината за издирвани престъпници в Лос Анджелис.
„Показваха снимка на престъпник и описваха ужасните му престъпления: Той е някъде близо до вашия град. Ако го видите, не се опитвайте да се приближите до него. Обадете се на властите. И тогава стоях буден до пет или шест часа през нощта, представяйки си как този човек влиза в дома ми и убива цялото ми семейство. Нямаше нищо, което да ме плаши повече от това. Точно преди случая с Менсън имаше сериен убиец, който убиваше хора с чук в целия Лос Анджелис. И това ме плашеше много!“, разказа Тарантино.
Все пак още като тийнейджър той осъзнал разликата между реалността и филмите, а след това станал фен на мистичните, криминалните и филмите на ужасите.
Филмът "Дълбоко чевено" ("Profondo rosso", 1975), на италианеца Дарио Ардженто, изиграл първата значима роля в това отношение. „Дори не знаех, че е италиански филм. Отидох сам на кино и видях едно след друго всички тези ужасни и ужасни убийства - чист садизъм. Не просто огромно количество кръв, но и най-силния саундтрак, който някога съм чувал във филм... Всичко просто те удря... Беше абсолютно вълнуващо", казва той.
Тарантино разкри и идеите за следващия си 10-ти филм, който може да е в жанра на ужасите. Проектът ще бъде последния игрален филм на Тарантино, освен ако той не промени мнението си отново.
