Марс току-що разкри нова тайна - по върховете на гигантските му вулкани е открит скреж, предаде АФП, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър джиосайънс".
Неочакваната находка ще доведе до по-доброто разбиране на водния цикъл на Червената планета, което е от съществено значение за бъдещи изследвания.
Откритието е направено случайно от намиращата се в орбита около Марс сонда "Трейс газ орбитър" (Trace Gas Orbiter) на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Скрежът е забелязан по върхове на угасналите вулкани на Тарсис - обширна издигната област с диаметър около 5000 километра близо до екватора на Марс. Сред тях е Олимп Монс (Olympus Mons) - най-големият вулкан и планина в Слънчевата система. Височината му е 22 километра - близо три пъти по-голяма от тази на Еверест.
Откритието е изненадващо, тъй като никой не е очаквал около екватора на Марс да има скреж, отбелязва Адомас Валантинас, учен от университета "Браун" в САЩ и водещ автор на изследването.
На това място силната слънчева светлина и много ниското атмосферно налягане поддържат доста високи температури както по върховете, така и на повърхността, обяснява изследователят.
В района на Тарсис температурите могат да паднат много ниско - до минус 130 градуса през нощта. Те обаче не зависят от надморската височина, "за разлика от това, което се случва на Земята, където очакваме да видим заскрежени върхове", казва още Валантинас.
Освен това атмосферата на марсианския екватор е особено бедна на вода, което затруднява кондензацията.
Други сонди са наблюдавали замръзване, но в по-влажни региони, особено в северните равнини, обяснява Фредерик Шмид, професор в университета "Париж-Сакле" и един от съавторите на изследването.
Сондата "Трейс газ орбитър", която е в орбита около Марс от 2018 г., има предимството да може да наблюдава повърхността му по всяко време на денонощието. Това й е позволило да направи снимки на заскрежените върхове с появата на първите слънчеви лъчи, допълва планетологът и специалист по леда в Слънчевата система.
Ученият казва още, че за откритието е било необходимо "набито око", тъй като слоят скреж е много тънък - с дебелината на косъм.
Количеството обаче на замръзналия лед по върховете на четири вулкана представлява 150 000 тона вода, циркулираща между повърхността и атмосферата всеки ден - еквивалент на 60 олимпийски плувни басейна, отбелязва от ЕКА.
Какво е възможното обяснение? Авторите на изследването допускат съществуването на микроклимат във вътрешността на калдерите на вулканите - техните огромни кръгли кратери.
Ветровете духат нагоре по планинските склонове, като пренасят относително влажен въздух близо до повърхността на по-голяма височина, където той се кондензира и се отлага под формата на скреж, обясняват учените.
Моделирането на процеса на образуване на слана ще доведе до по-доброто разбиране на водния цикъл на Марс - една от най-добре пазените тайни на Червената планета, чието разгадаване е важна стъпка за бъдещи човешки и роботизирани изследвания.
Възможността за картографиране на водата на марсианската повърхност - понастоящем съществуваща само под формата на пара или лед, в крайна сметка е от съществено значение и за търсенето на следи от живот, чиято поява би била възможна благодарение на наличието на вода в течно състояние преди 3 до 3,5 милиарда години, отбелязва АФП.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Неочакваната находка ще доведе до по-доброто разбиране на водния цикъл на Червената планета, което е от съществено значение за бъдещи изследвания.
Откритието е направено случайно от намиращата се в орбита около Марс сонда "Трейс газ орбитър" (Trace Gas Orbiter) на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Early morning frost has been detected on the peaks of massive volcanoes on Mars, an unexpected discovery about the dispersal of water on Mars that could one day prove essential for human exploration, scientists said.
— The New Vision (@newvisionwire) June 10, 2024
DETAILS: https://t.co/55zmWK4JdK #VisionUpdates pic.twitter.com/AnGonl3dzh
Скрежът е забелязан по върхове на угасналите вулкани на Тарсис - обширна издигната област с диаметър около 5000 километра близо до екватора на Марс. Сред тях е Олимп Монс (Olympus Mons) - най-големият вулкан и планина в Слънчевата система. Височината му е 22 километра - близо три пъти по-голяма от тази на Еверест.
Откритието е изненадващо, тъй като никой не е очаквал около екватора на Марс да има скреж, отбелязва Адомас Валантинас, учен от университета "Браун" в САЩ и водещ автор на изследването.
На това място силната слънчева светлина и много ниското атмосферно налягане поддържат доста високи температури както по върховете, така и на повърхността, обяснява изследователят.
В района на Тарсис температурите могат да паднат много ниско - до минус 130 градуса през нощта. Те обаче не зависят от надморската височина, "за разлика от това, което се случва на Земята, където очакваме да видим заскрежени върхове", казва още Валантинас.
Освен това атмосферата на марсианския екватор е особено бедна на вода, което затруднява кондензацията.
Други сонди са наблюдавали замръзване, но в по-влажни региони, особено в северните равнини, обяснява Фредерик Шмид, професор в университета "Париж-Сакле" и един от съавторите на изследването.
Сондата "Трейс газ орбитър", която е в орбита около Марс от 2018 г., има предимството да може да наблюдава повърхността му по всяко време на денонощието. Това й е позволило да направи снимки на заскрежените върхове с появата на първите слънчеви лъчи, допълва планетологът и специалист по леда в Слънчевата система.
Ученият казва още, че за откритието е било необходимо "набито око", тъй като слоят скреж е много тънък - с дебелината на косъм.
Количеството обаче на замръзналия лед по върховете на четири вулкана представлява 150 000 тона вода, циркулираща между повърхността и атмосферата всеки ден - еквивалент на 60 олимпийски плувни басейна, отбелязва от ЕКА.
Какво е възможното обяснение? Авторите на изследването допускат съществуването на микроклимат във вътрешността на калдерите на вулканите - техните огромни кръгли кратери.
Ветровете духат нагоре по планинските склонове, като пренасят относително влажен въздух близо до повърхността на по-голяма височина, където той се кондензира и се отлага под формата на скреж, обясняват учените.
Моделирането на процеса на образуване на слана ще доведе до по-доброто разбиране на водния цикъл на Марс - една от най-добре пазените тайни на Червената планета, чието разгадаване е важна стъпка за бъдещи човешки и роботизирани изследвания.
Възможността за картографиране на водата на марсианската повърхност - понастоящем съществуваща само под формата на пара или лед, в крайна сметка е от съществено значение и за търсенето на следи от живот, чиято поява би била възможна благодарение на наличието на вода в течно състояние преди 3 до 3,5 милиарда години, отбелязва АФП.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
