Тази година беше важна за науката и изпълнена с вълнуващи открития, много от които ще променят представата ни за света около нас, а вероятно и живота ни.
Ето някои от най-значимите научни открития, извършени през 2018 година:
7. Огромен метеоритен кратер в Гренландия
На дълбочина почти километър под ледник в северната част на Гренландия е открит огромен кратер от сблъсък с железен метеорит. Откритието е направено по време на топографски измервания в Гренландия с помощта на радар, монтиран на самолет и способен да улови радиовълните, които преминават през леда и се отразяват от твърдата повърхност на острова.
Закръглените очертания на кратера за първи път са наблюдавани през 2015 г. в данните, получени при изследването на Гренландия по програмата на НАСА Operation IceBridge. Мястото бе допълнително изследвано с помощта на широколентов радар, предоставен от глациолози от Германия, което позволи да се определи външната и вътрешната форма на кратера. Диаметърът на кратера достига 31 километра. Симулациите показват, че метеоритът е бил с размери от порядъка на 1.5 км. Вероятно това е станало през последните 100 000 години.
Това откритие ще помогне на учените да намират нови доказателства за метеоритни сблъсъци в миналото и да разберат повече за въздействието на подобни катаклизми върху развитието на живота на Земята.
Китайски учени успяха успешно да клонират маймуни, използвайки същата технология, с която преди повече от 20 години на бял свят се появи първият клонинг на бозайник - овцата Доли, съобщава BBC.
Дългоопашатите макаци Джонг Джонг и Хуа Хуа са напълно идентични, а събрани заедно, имената им съставят думата за китайската нация на мандарин (Zhonghua).
Учените от Института по неврология към Китайската академия на науките смятат, че клонираните примати ще бъдат много полезни при изследванията на различни наследствени болести, автоимунни и онкологични заболявания.
Идеята за маймунските клонинги обаче има и своите критици. Проф. Робин Ловъл-Бадж от лондонския Francis Crick Institute е на мнение, че процедурата, по която са създадени двата макака, е много неефективна и опасна. Според него тя няма как да се превърне в основа за създаването на човешки клонинги.
ThinkStock/Getty Images
5. Откриха доказателства за течна вода на Марс
Учените за пръв път откриха доказателства за съществуването на вода на Марс – в течно състояние. Те смятат, че това е езеро с диаметър около 20 км, разположено на южния полюс на планетата и скрито от дебела ледена шапка.
Преди това имаше предположения, че повърхността на Марс периодично се стича вода от топящи се ледници, но сега за пръв път има основания да се смята, че на Червената планета съществува и постоянен водоем с вода в течно състояние.
Откритието е направено чрез използването на радарния инструмент Marsis, който е на борда на орбиталната станция Mars Express.
Учените определят откритието като възможно местообитание за микробен живот.
4. Създадоха изкуствени ембриони от стволови клетки
Учени от университета Кеймбридж във Великобритания успяха да създадат пълноценни ембриони на мишки по изкуствен път, използвайки единствено стволови клетки от други ембриони. Това на практика означава, че зародиши на бозайници са създадени, без да се използват нито сперматозоиди, нито яйцеклетки. Постижение, което може изцяло да предефинира идеите за това, как би могъл да се зароди животът. И какво сме способни да постигнем чрез използването на стволови клетки.
ThinkStock/Getty Images
3. Откриха следи от най-древния живот на Земята
Тази година учените откриха молекулярни следи от същества, които са живели преди повече от половин милиард години, те хвърлиха светлина на картината на загадъчния свят, довел до появата на някои от първите животни на Земята и изместиха молекулярната палеонтология назад няколкостотин милиона години. Те откриха следи от мастни молекули в някои от най-странните известни вкаменелости, енигматичните форми на живот от Едиакарския период.
През октомври друг екип откри в скални слоеве между 660 милиона и 635 милиона години следи от молекули, които днес се правят само от гъби. Находката предполага, че гъбите, друга форма от животинския свят, може да са еволюирали 100 милиона години по-рано от най-старите разпознаваеми техни фосили.
Британски лекари възстановиха зрението при двама пациенти, които са имали проблем с дегенерираща тъкан. Учените са приложили уникален нов метод на лечение, който е използвал стволови клетки. Надеждите на учените са, че методът ще може да положи основата на модерна очна терапия, която да е евтина и да се ползва от много широк кръг пациенти. Ако това се случи, ще се отвори съвсем нова перспектива за милиони пациенти по света.
Двамата пациенти са страдали от състояние, известно като макулна дегенерация, което обикновено се получава с напредването на възрастта и което е отговорно за около половината от всички случаи на слепота.
В статия, публикувана в Nature Biotechnology, беше описана технология за автономни ДНК наноботове, способни да убиват ракови клетки в опитни мишки. На практика те се инжектират венозно в телата на обектите, след което са способни да откриват и да инжектират туморните образувания с лекарства, които ограничават достъпа им до кръв. Концепцията за ДНК нанороботи доставящи лекарства до засегнати органи в тялото е нова, но ако се окаже успешна, ще бъде огромен пробив в лечението на рака.
