Повечето хора знаят, че стресовите взаимоотношения могат да развалят деня или да направят живота по-труден. Споровете с членове на семейството, напрежението с колеги или продължителните конфликти с близък човек могат да оставят хората изморени и емоционално изтощени.
Но учените сега откриват, че този вид стресови взаимоотношения може да засягат не само настроението. Неотдавнашно проучване сочи, че редовното общуване с трудни хора може да повлияе и на скоростта, с която тялото остарява.
Изследването, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, разглежда как социалният стрес влияе върху биологичното стареене. Биологичното стареене се отнася до това колко бързо клетките и системите на тялото се износват с течение на времето.
То се различава от хронологичната възраст, която просто отчита броя години, през които човек е живял. Двама души могат да са на една и съща възраст в години, но телата им могат да остаряват с различна скорост в зависимост от начина им на живот, околната среда и здравословното им състояние.
В това проучване изследователите се фокусирали върху хора, които наричат „дразнители“. Това са лица, които многократно създават проблеми, предизвикват конфликти или правят ежедневието на другите по-стресиращо. Дразнителите може често да се оплакват, да предизвикват спорове, да изискват емоционална енергия или да внасят постоянно напрежение в отношенията.
За да разберат как тези стресови взаимодействия се отразяват на здравето, учените анализирали данни от над 2000 възрастни, които са участвали в здравна анкета в щата Индиана, САЩ.
Участниците били попитани за взаимоотношенията си през последните шест месеца. По-конкретно, те съобщили колко често някой в живота им е „ги дразнил, създавал проблеми или като цяло е затруднявал живота им“.
В допълнение към тези въпроси изследователите събрали информация за здравето и начина на живот на участниците. Те взели и проби от слюнка от всеки участник за анализ на епигенетични маркери – химически сигнали в ДНК, които помагат да се оцени колко бързо тялото остарява. Епигенетичните маркери се използват широко в съвременните изследвания, тъй като дават информация за биологичните процеси, протичащи в клетките с напредването на възрастта.
Когато анализирали данните, изследователите открили ясна тенденция. Хората, които съобщили за повече „дразнители“ в живота си, имали склонност да показват признаци на по-бързо биологично стареене. За всеки допълнителен труден човек, с когото участникът редовно общувал, темпото на биологичното стареене се увеличавало с около 1,5%.
Това може да звучи като малка промяна, но ефектът може да се натрупва с времето. Според изследователите, човек с един допълнителен стресов човек в живота си може да остарява биологично с около 1,015 години за всяка календарна година. В продължение на много години дори малки увеличения като това могат потенциално да се натрупат и да повлияят на дългосрочното здраве.
Изследователите обаче подчертават, че проучването показва по-скоро връзка, отколкото пряко доказателство за причинно-следствена зависимост. С други думи, резултатите сочат връзка между стресовите взаимоотношения и по-бързото стареене, но не могат да докажат, че трудни хора пряко предизвикват биологичното стареене. Възможно е да има и други фактори, като общото ниво на стрес, навиците, свързани със здравето, или житейските обстоятелства.
Проучването разкри и някои интересни тенденции относно това кои хора са посочили, че в живота им има повече дразнители. Жените по-често от мъжете съобщават за трудни хора. Изследователите твърдят, че този резултат не е изцяло изненадващ. Предишни изследвания показват, че жените често преживяват социалните взаимоотношения по-интензивно и може да са по-чувствителни както към положителните, така и към отрицателните взаимодействия.
Жените също така са по-склонни да забелязват емоционални проблеми във взаимоотношенията и да се чувстват отговорни за справянето с тези ситуации. Поради това стресовите взаимоотношения могат да оказват по-силно емоционално въздействие върху тях.
Проучването установи също, че хората, които вече са имали влошено здраве, са по-склонни да споделят за трудни взаимоотношения. Освен това лицата, преживели трудна среда в детството, също са по-склонни да споделят за стресови отношения като възрастни.
Интересно е, че много участници посочили семейството като основен източник на стрес – родители и деца по-често, отколкото съпрузи. Извън семейството стресови хора били колеги, съквартиранти и съседи.
