Татуировките задействат имунен отговор и могат да имат дългосрочни последици за здравето - въпрос, който учените тепърва започват да разбират в дълбочина. Въвеждането на пигмент в кожата предизвиква реакция на имунната система, а изследвания показват, че частици от татуировъчното мастило могат да навлязат в лимфната система и да се натрупат в лимфните възли - ключови центрове на имунната активност.
Съвременните татуировъчни мастила са сложна смес от химикали, много от които първоначално са разработени за промишлени цели - автомобилни бои, пластмаси, тонер. В тях са открити следи от тежки метали като никел, кобалт и хром, а в редки случаи и олово. Цветните пигменти - особено червеният - по-често се свързват с алергични реакции, хронично възпаление и образуване на грануломи, обяснява медицинският микробиолог Манал Мохамед в статия за The Conversation. Азопигментите, използвани за ярките цветове, могат при излагане на слънце или лазерно третиране да се разпадат на ароматни амини - вещества, свързвани в лабораторни условия с рак и генетични увреждания. Черните пигменти от своя страна могат да съдържат полициклични ароматни въглеводороди, класифицирани като канцерогенни.
Засега няма убедителни клинични доказателства при хора, които пряко свързват татуировките с рак, но едно наблюдателно проучване от миналата година установява 29% по-висок риск от меланом при татуирани хора. „Докато наличните доказателства не предполагат широко разпространена опасност, нарастващите изследвания открояват важни неотговорени въпроси относно токсичността, имунните ефекти и дългосрочното здраве“, посочва Мохамед. Специалистите препоръчват на хората с автоимунни заболявания или отслабена имунна система да се консултират с лекар, преди да се татуират, и съветват всеки да избира студио с ясни хигиенни стандарти и прозрачност относно използваните мастила.
