Фламенкото се ражда като музика из приказните поля на Андалусия преди повече от две столетия. Първоначално жанрът мелодично среща циганската култура и андалуския фолклор, а впоследствие отзивчиво прелива в ритми и движения, вдъхновени от Северна Африка и Латинска Америка. Всъщност и до днес се обновява непрестанно, без нито за миг да изневери на първичната страст в сърцевината си. Това е така, защото във фламенкото винаги се цени новото. Когато даваш нещо ново и различно, тогава си добър и идва признанието, разказва Елена Полежанова.
Срещата с нея се случи, броени дни преди в София да пристигне всепризнатият танцьор и хореограф Давид Перес. По време на едноседмичния си престой у нас той ще води курс за фламенко танци по покана на столичната школа Flamenco Alegria. И точно тук е мястото да уточним, че Елена Полежанова е главният виновник за съществуването на танцовата школа вече две години. Нека разкажем.
До неотдавна за фламенкото се знаеше малко у нас, започва разказа си Елена. И изглежда се харесва на българите, просто преди не са го познавали, усмихва се тя. Но фламенкото е първо музика - зародило се пеенето, а впоследствие цялостта била постигната с китарата и танца. Днес всички елементи преливат един в друг - можеш, докато танцуваш, да правиш музика; и докато свириш, да представяш артистична сцена например.
Елена Полежанова създава школата Flamenco Alegria преди две години, в танцовото начинание се включват и нейни приятели. Досега школата са открили стотина желаещи, а постоянният им брой е 30 души, съответно разпределени в групите за начинаещи и средно ниво.
Редовните тренировки в Студентския дом протичат в съвсем непринудена обстановка (повече на страницата на танцовата школа тук »).
До Flamenco Alegria се стига по различни причини. Някои идват, впечатлени от емоцията на фламенкото, а други - заради техническата част (танцът е много динамичен). В началото е трудно и остават тези, които действително знаят какво искат, защото освен желание този танц изисква и търпение.
Фламенкото се развива постоянно, убеждава ме Елена и дава следния пример - след като усвои основните техники от пуро фламенкото, всеки танцьор е стимулиран да представи навън вътрешната емоция, личното си усещане. Мога да вкарам български ритъм в танца и това да бъде посрещнато с овации като майсторство, добавя тя.
Иначе за себе си Елена казва, че е танцувала винаги. На осем години започва да се занимава с музикална пластика и спортни танци в детската школа в родния й град Разлог. По-късно в София открива акробатичния рокендрол, салсата, аржентинското танго, присъединява се и към Pambos Dancing Center. В един момент решава, че е време да избере кой да бъде нейният танц и избира фламенкото. Този избор бил последван от възможността да замине за испанския град Севиля, където окончателно се влюбва в андалуския ритъм. В Севиля има 50 школи, а преподавателите са изключително добри. Хората там се раждат едва ли не с фламенко в кръвта си, има цели фамилии, които танцуват и развиват този танц, с вълнение разказва Елена.
Всъщност именно желанието да опознае фламенкото я среща с Давид Перес при първото му гостуване в България през 2009, когато поставя хореография за спектакъл на Камен Донев и води едноседмичен курс в Софийската опера. И ето че второто гостуване на Давид у нас е по покана на танцовата школа, създадена от Елена Полежанова. Целта на шестдневния семинар, който започва на 17 април, е "да се докоснем до извора, тъй като ние не сме се родили с фламенкото. Всъщност той е един от първите ми учители по фламенко", усмихва се отново Елена.
Артистичната кариера на Давид Перес започва през 1996 с балета Al-Guadaira в Испания. Той танцува в най-известните таблао като Ла Каса де ла Мемориа в Севиля, Каса Патас в Мадрид. Пътува из цял свят като танцьор в редица спектакли, а освен това изнася и семинари. Именно по този начин Давид придобива опит и наблюдение как се възприема фламенкото в страни като Тайван, Китай, Япония, Франция, Холандия, САЩ, Мексико, Дубай и много други. Още при първото си гостуване у нас той се убедил, че испанците и българите имат сходни характери, затова и тук се чувства добре.
На финала Елена Полежанова обещава Давид Перес да бъде посрещнат, както подобава - с великденски яйца и български народни танци.
***
Повече информация за танцовата школа Flamenco Alegria и за семинара с участието на прочутия хореограф ще откриете тук ». Той ще направи демонстрация в Студио 5 на НДК на 21 април, когато ще танцува с най-добрата българска група, която свири фламенко - Румба Афисионадо.
