Кой е изобретил ластика? Как е възникнал?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Директно ви казваме, че патентът за ластик е на Стивън Пери и датира от 17 март 1845 година, Англия. Човекът имал фирма, която се занимавала с изделия от каучук. Каучукът набирал сериозна популярност по време на индустриалната революция, защото бил многофункционален. Терминът произлиза от две думи кау-дърво и учу-плача или сълзите на дървото, най-вече на сълзливото каучуково дърво. Млечният сок на тези дървета се нарича латекс, което буквално значи мляко, млекоподобно. За да се извлече каучук, той се пресича с оцетна киселина и работата кажи-речи е готова. После следва още малко обработка и имате гума, позната на южноамериканците още от прастари времена. Така че нищо чудно и те да са били първите, които си си правили ластици. Естествено, и тогава, и по-късно, че и до ден днешен ластикът служи най-вече за прикрепяне на нещата заедно. Така например ластиците на Стивън Пери били предназначени да държат свитъци за ценни документи или да придържат рецептата за лекарството, за да не стават обърквания.
Вероятно ще ви е любопитно, но първото промишлено предназначение на гумата било да трие следи от молив. Още от средата на XVIII век европейските учени изследвали тази интересна субстанция, но тогава все още не им хрумвало за какво точно може да се използва. Докато през 1770 година Джоузев Пристли - теолог, химик, философ, учен, изобщо голяма работа, не знаем точно как, но открил, че с парче каучук се трие страхотно молив. Гении, не мислите ли? Това направило каучукът много ценен, особено в корабоплаването, защото преди, като напишеш нещо с молив върху стоката и няма триене. А сега вече не било така. После, разбира се, започнали да го използват и за други неща, но до ден днешен тази канцеларска особеност-да трие молив, си му останала.
Но вие не питате за гумата за триене, питате за ластика. Добре, връщаме се на господин Пери. Производството следвало ето този процес. Готовият каучук минавал през едни машини, подобни на мелнички, точно както се правят спагети. После друга една машина съединявала краищата на гумените спагети, следвала вулканизация- топлинен процес, който променя химичния състав на каучука и го прави еластичен. После на ръка се изрязвали така наречените ръкавчета, които оставали след описаните действия. И готово, ето ви ластици.
Нищо от това нямаше да се случи, ако господин Гудиър, две години по-рано, не бил открил вулканизацията, поставяйки парче каучук върху нагорещена печка. Случайно, не че се чудел какво да прави или пък имал навика да оставя неща върху печки. После, предполагаме, печката се прецакала, но всички знаели, че каучукът, освен да трие молив, става и доста разтеглив. И така, благодарение на тези тримата, които изброихме, имаме гумата и ластика. Надявам се, че отговорихме на вашия въпрос.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
